Определение № 11047 от 06.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10320/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Областен управител на област София, чрез процесуалния си представител, против определение №25830/30.07.2025г. по адм.д. №4896/2025г. на Административен съд София-град. Излага доводи за неправилност и необоснованост, като иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – В. П. С., чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност, в срока по чл. 232 АПК. Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, в посочения в обжалваното определение срок и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба вх.№10663/30.04.2025г. на В. П. С. срещу мълчалив отказ на Областен управител на област София да завери молба – декларация вх.№ОА23-2313/27.03.2025г. за обстоятелствена проверка за поземлен имот с идентификатор 68134.8333.75, с площ 1 006кв.м., находящ се в м.“Зад махалата“, кв.Сеславци, гр.София. След подаване на жалбата, в хода на съдебното производство, исканото удостоверение е издадено на 12.05.2025г., поради което на 03.06.2025г. С. е поискала прекратяване на производството поради оттегляне на акта или отпаднал правен интерес и присъждане на разноските, съобразно представен списък – адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. и 10 лв. държавна такса. С определение № 19375/05.06.2025г. по адм. д. № 4896/2025 г. на АССГ, съдът на основание чл.159, т.1 и т.4 АПК е оставил без разглеждане жалбата на С., прекратил е производството по делото и е уважил изцяло искането за разноски в размер на 1010лв. С обжалваното определение №25830/30.07.2025г., в производство по чл.248 ГПК, съдът е отхвърлил искането от областен управител на Област-София да бъде изменено Определение №19375/05.06.2025г. по адм.д.№4896/2025г. по описа на АССГ, в частта му за разноските, с която на В. П. С. са присъдени съдебни разноски в размер на 1010лв., от които 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. В молбата на областния управител на област София е направено възражение за недължимост на разноските и за прекомерност на адвокатското възнаграждение. За да постанови този резултат, решаващият състав на АССГ е взел предвид, че с поведението си – произнасяне след изтичане на 7-мо дневния срок по чл.57, ал.2 АПК, областният управител на област София е станал причина за завеждане на дело, както и че присъденият размер на възнаграждението съответства на минималния, предвиден в чл.8, ал.3 Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа. Съобразил е, че самото позоваване на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, не води до извод за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Определението е валидно и допустимо и правилно. Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна и безвиновна. Тя се състои в правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. В конкретния случай, в хода на производството, съдът, сезиран с него е приел, че формираният мълчалив отказ е бил оттеглен с изричен административен акт, поради което е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството, образувано по нея. Обстоятелството, мотивирало този резултат е издаденото впоследствие удостоверение, с което е удовлетворено заявеното искане. Безспорно, настоящият жалбоподател е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе разноските, направени от В. С. във връзка с иницииране на съдебното производство, както е приел административният съд при правилно тълкуване и приложение на закона в съответствие с разпоредбите на чл. 143, ал. 2 АПК и на чл. 78, ал. 2 ГПК. Адвокатското възнаграждение от 1000 лева не надхвърля обичайно присъжданите на процесуалните представители разноски по подобен вид дела. В този смисъл е и указанието на СЕС по дело С-438/22 съдът да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, както икономическият и правен контекст, в който се вписва. Същевременно по делото са налични доказателства, от които се установява, че действията на адвоката по оказване на правната услуга са извършени в съответния обем, като с оглед фактическата и правна сложност на делото справедливия размер е минималния, предвиден в Наредбата. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение