Определение № 526 от 21.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8954/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Г. Т., чрез адв. Русанова като процесуален представител, срещу определение № 11461 от 10.07.2024 г., постановено по адм. дело № 4621/2024 г. по описа на Административен съд София – град, с което на основание чл. 200 АПК е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1/12.04.2024 г. по чл. 14а от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП) във вр. с чл. 15 от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК), издадено от председателя на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Частният жалбоподател оспорва извода на съда, че подаденото от него искане е такова за преразглеждане и пререшаване на въпрос, който вече е решен с влязъл в сила административен акт, тъй като заявлението му се отнася до възможността да се ползва от разпоредбите на чл. 14 и чл. 15 ЗППК във вр. с чл. 14а ЗКАИИП за предоставяне на услуги в обхвата на архитектурната професия в тяхната цялост, идентични с обхвата на тези, предоставяни от него на територията на друга държава членка на Европейския съюз (ЕС), в която е установен, като от административния орган липсва произнасяне по него, а предметът на искането е незаконосъобразно изменен, потвърдено и от съда без обсъждане на наведените в оспорването доводи и оплаквания. Счита за нарушени както разпоредбите на националното законодателство, така и на общностното право – съображение 5, чл. 5 и чл. 6 от Директива 2005/36 на Европейския парламент и на Съвета от 07.09.2005 г. относно признаването на професионалните квалификации и на чл. 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), установяващ забрана на ограниченията за свободно предоставяне на услуги в рамките на Съюза. В тази връзка твърди, че за административния орган е налице задължение да го впише служебно в съответния регистър съгласно чл. 15 ЗППК, който ред е различен от общия ред по чл. 10 във вр. с чл. 12 и 13 ЗКАИИП. Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с произнасяне по същество, както и да се отправи преюдициално запитване на основание чл. 267 ДФЕС по поставени в частната жалба въпроси. Ответникът - председателят на Управителния съвет (УС) на Камарата на архитектите в България (КАБ), чрез пълномощника си юрк. Ушакова, изразява становище за неоснователност на частната жалба и на направеното искане за отправяне на преюдициално запитване. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 200, ал. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно. Съдът на Европейския съюз (СЕС) е компетентен да се произнесе преюдициално относно валидността на общностните норми или относно тълкуването на тяхното съдържание - чл. 267 ДФЕС. За да е налице задължение на съда да отправи преюдициално запитване е необходимо да са налице предпоставките за това - да е поставен въпрос за тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, който е необходим за решаването на главния спор и съдебният акт да не подлежи на обжалване, както и да не са налице изключенията от задължението - наличие на установена съдебна практика или да няма място за разумно съмнение относно правилното тълкуване на съответната правна норма. При съобразяване на приложното поле на чл. 267 ДФЕС настоящият състав намира, че за правилното решаване на конкретния правен спор не е налице необходимост от сезиране на СЕС по поставените в частната жалба въпроси с искане за тълкуване на чл. 56 ДФЕС в контекста на твърдението на жалбоподателя, че в националното законодателство е въведена ограничителна правна уредба, противоречаща на гарантираната в договора свобода за предоставяне на услуги, свързана с признаването на професионалните квалификации в рамките на общността. Сочените в частната жалба норми от Директива 2005/36 на Европейския парламент и на Съвета от 07.09.2005 г. относно признаването на професионалните квалификации са достатъчно ясни и недвусмислени и не се нуждаят от тълкуване, за да бъде решен поставения за разглеждане в настоящото производство процесуален въпрос. Поставените в частната жалба въпроси по съществото си не се отнасят до тълкуване съдържанието на чл. 56 ДФЕС, а са относими към проверката на действията на националния съд по конкретното дело и на правния резултат по него в контекста на цитираната разпоредба. В случая следва да се съобрази, че предмет на първоинстанционото производство не е изричен отказ на административния орган да извърши претендираното от жалбоподателя вписване в регистъра за пълна проектантска правоспособност на КАБ, а акт от процедурен характер, с което административното производство е прието за недопустимо поради наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни и поради това, че сезираният орган не е компетентен да се произнесе относно искането за вписване в регистъра на КАБ и издаване на удостоверение по целия обхват на инвестиционните проекти (всички проектни части) в строителството, на основание чл. 27, ал. 2 т. 1 и т. 6 АПК, т.е. липсва произнасяне по съществото на предявеното искане. Това означава, че производството е на етап преценка за наличието на предпоставки за разглеждане на подаденото заявление по същество, което не е обусловено от обсъждане на изискванията в относими материалноправни разпоредби от националното и общностното право, приложими към издаден изричен или формиран мълчалив отказ. Изложеното налага извод за неоснователност на искането за преюдициално запитване, поради което следва да бъде отхвърлено. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Пред административния съд е оспорено решение на председателя на УС на КАБ, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 6 АПК е прекратено производството по подаденото от жалбоподателя заявление с вх. №КР-050А/29.01.2024 г. в частта от искането за вписване в регистъра за пълна проектантска правоспособност на лицата, упражняващи професия "архитект", като копие от решението и от административната преписка на основание чл. 31, ал. 2 АПК е изпратено на председателя на УС на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) в Република България за произнасяне в частта от искането на заявителя в неговите компетенции. В заявлението до административния орган се твърди, че жалбоподателят е гражданин на Република Германия, установен в гр. Мюнхен, с професия архитект, предоставящ от 2009 г. проектантски услуги в тази държава членка в областта на архитектурата и на инвестиционното проектиране в целия обхват на инвестиционните проекти в строителството, поради което и на основание чл. 14а ЗКАИИП и чл. 15 ЗППК е поискал да бъде вписан служебно в регистъра на КАБ с пълна проектантска правоспособност по целия обхват на инвестиционните проекти (всички проектни части) в строителството и да получи удостоверение за вписване като временно (за срок от една година), предоставящ услуги в областта на архитектурата и на инвестиционното проектиране в целия обхват на инвестиционните проекти в строителството на територията на страната. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд в производство по чл. 197 и сл. АПК приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Излага съображения, че условията и редът за придобиване, признаване и изгубване на проектантска правоспособност за упражняване на професиите "архитект" и "инженер" в устройственото планиране и инвестиционното проектиране, както и устройството и организацията на дейността на професионалните им организации са уредени в ЗКАИИП, като в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от същия е предвидено, че професионална организация на архитектите, на ландшафтните архитекти и на урбанистите, придобили проектантска правоспособност в устройственото планиране и инвестиционното проектиране, е Камарата на архитектите, а професионална организация на инженерите, придобили проектантска правоспособност в устройственото планиране и инвестиционното проектиране, е Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Посочва, че видовете проектантска правоспособност са посочени в чл. 7 ЗКАИИП, като съгласно придобитата професионална квалификация и стаж се вписват в съответните регистри с ограничена или пълна проектантска правоспособност, съответно всяка от камарите има отделен регистър в зависимост от придобитата професионална квалификация. Достига до извод, че след като арх. С. Т. е вписан в регистъра на КАБ от 2007 г. с пълна проектантска правоспособност (ППП), то правилно административният орган приема наличието на влязъл в сила акт със същия предмет и страни, което е предпоставка за прекратяване на производството със същото искане. Счита за правилна и преценката му, че не е компетентен да се произнесе по заявлението в частта, в която се иска вписване в регистъра на КАБ и издаване на удостоверение за това по целия обхват на инвестиционно проектиране (всички проектантски части) в строителството и предоставяне на услуги в областта на архитектурата и на инвестиционното проектиране в целия обхват на инвестиционните проекти в строителството на територията на страната, тъй като това е в правомощията на председателя на КИИП съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗППК. Позовава се на чл. 1 и чл. 2, ал. 1 от този закон, който урежда условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави членки и в трети държави, с цел достъп и упражняване на регулирани професии в Република България, условията и реда за частичен достъп до упражняване на регулирана професия и признаването на стаж за усвояване на професията в друга държава членка, както и правилата за извършване на оценка на пропорционалността преди въвеждането на нови или изменението на действащи разпоредби в законов, подзаконов или административен акт, с които се ограничава упражняването или достъпът до регулирани професии, съответно прилагането му за гражданите на държави членки и на трети държави, които са придобили професионални квалификации в други държави членки и в трети държави и желаят да упражняват регулирана професия в Република България като самостоятелно заети или като наети лица. Посочва, че органите за признаване на професионална квалификация са изброени в чл. 4, ал. 1, като съгласно т. 3 за професията "архитект" това е председателят на Камарата на архитектите, а за професията "инженер в инвестиционното проектиране" съгласно т. 4 - председателят на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. След като приема за безспорно, че жалбоподателят е гражданин на държава членка, който временно предоставя услуги в областта на инвестиционното проектиране, то на основание чл. 16 ЗППК обосновава извод, че Т. иска да бъде вписан в регистъра на КИИП и да получи удостоверение за вписване, поради което компетентен да извърши преценка по ЗППК и да разгледа искането за вписване в този регистър е именно председателят на КИИП, съответно правилно заявлението в частта му, в която се иска вписване в регистъра на КАБ и издаване на удостоверение по целия обхват на инвестиционните проекти (всички проектни части) в строителството, е изпратено на този орган. Определението е неправилно. Съгласно ЗКАИИП съществуват два начина за придобиване на право на упражняване на професията „архитект“, съответно "инженер в инвестиционното проектиране", на територията на страната от граждани на държава членка, които притежават проектантска правоспособност в държавата членка, в която са установени, като разликата е свързана с продължителността на упражняване на професията - дали става въпрос за установяване на територията на страната за упражняване на професията или за упражняване на професията на временен или случаен принцип, което е критерий за въвеждане на съществена разлика в изискванията и реда за придобиване на такава правоспособност, съответно по чл. 10 или по чл. 14а ЗКАИИП. Според чл. 14а ЗКАИИП, в случаите на временно или еднократно предоставяне на услуги в областта на архитектурата и инвестиционното проектиране от граждани, установени в друга държава - членка на ЕС, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, се прилага част втора от ЗППК и разпоредбите на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Съгласно чл. 15 ал. 1, който е в част втора на ЗППК, гражданите на държава членка, които временно предоставят услуги в областта на архитектурата, се вписват служебно в регистъра на Камарата на архитектите и получават удостоверение за вписване. Това служебно вписване следва да стане при спазване на правилата по чл. 13 ЗППК, изброяващ документите, които е необходимо да се представят пред органа по признаване. Следователно, в действащата национална правна уредба (чл. 14а ЗКАИИП, чл. 15 и чл. 16 ЗППК) е регламентиран специален ред за регистрация на архитекти в КАБ и инженери в КИИП при временно или еднократно предоставяне на услуги от лица, установени в друга държава членка, притежаващи съответна на изискваната проектантска правоспособност, която следва да бъде доказана с документи, издадени от държавата членка. В случая от жалбоподателя е заявено искане на основание чл. 14а ЗКАИИП във вр. с чл. 15 ЗППК за служебно вписване в регистъра на КАБ с пълна проектантска правоспособност и за получаване на удостоверение за вписване като временно (за срок от една година) предоставящ услуги в целия обхват на инвестиционните проекти в строителството на територията на РБ, но в качеството му на лице, установено в друга държава членка – Република Германия, което упражнява професията архитект и предоставя на нейната територия от 2009 г. проектантски услуги в областта на архитектурата и на инвестиционното проектиране в целия обхват (всички проектни части) на инвестиционните проекти в строителството, като се позовава на разпоредби от Закона за баварската камара на архитектите и за баварската камара на инженерите в сектор „Строителство“ и Баварския строителен закон. Председателят на УС на КАБ като орган по признаване на професионални квалификации по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗППК за професията „архитект“, има правомощия да извърши или не проверка на професионалните квалификации на заявителя преди предоставяне на услугите съгласно чл. 20 и чл. 21, ал. 1 ЗППК, като в зависимост от резултата изиска от него да положи изпит за правоспособност, или разреши предоставянето на услуги. При издадено разрешение се дължи служебно вписване в регистъра на КАБ съгласно чл. 15 ЗППК. Незаконосъобразен е изводът на съда, че в случая е осъществена хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК за прекратяване на административното производство, а именно наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Действително от събраните по делото доказателства е установено, че арх. С. Т. е вписан в регистъра на архитектите в РБ с ППП с рег. № 033585 в РК Стара Загора съгласно решение на УС на КАБ от 02.08.2007 г., като не са налице данни за промяна на обстоятелствата или отписване от този регистър. Не се спори, че жалбоподателят е роден в гр. Стара Загора, като от 28.02.2013 г. придобива германско гражданство по натурализация. Безспорен е и фактът, че той е вписан в баварския регистър на архитектите под № 183594, считано от 17.11.2009 г. съгласно чл. 4 от Закона за камарите в сектор „Строителство“, което е видно от потвърждание съгласно Директива 2005/36/ЕО относно признаване на професионални квалификации. Като мотиви в оспореното решение на председателя на УС на КАБ е посочено, че заявлението на арх. С. Т. от 29.01.2024 г. се явява второ по ред, тъй като е налице влязъл в сила акт със същия предмет и страни – решение на УС на КАБ от 02.08.2007 г. по т. 5.1 от протокол № 35, издадено по предходно негово заявление, поради което е направен извод, че е налице забраната по чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Цитираната разпоредба за допустимост на искане за образуване на административно производство предпоставя "липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни". Настоящият състав приема, че в случая не е налице тази хипотеза. Видно от представените доказателства жалбоподателят е вписан в регистъра на КАБ с ППП през 2007 г. по предходно негово искане с решение на УС на КАБ, т.е. с акт на друг орган, който е колективен. По подаденото заявление на основание чл. 14а ЗКАИИП предвид препращането към приложимостта на част втора от ЗППК, дължи произнасяне председателят на КАБ като орган по признаване на професионални квалификации за професията „архитект“, което води до извод за разлика в страните по двете правоотношения. От административния орган не е съобразено, че подаденото заявление от 29.01.2024 г. е и с различен предмет, тъй като от арх. Т. е поискано вписване в регистъра на КАБ с ППП като временно предоставящ услуги в областта на архитектурата и на инвестиционното проектиране, но в качеството му на лице, установено в друга държава членка и съобразно обхвата на признатите му в Република Германия права като архитект. Произнасяне по това искане в оспорения акт липсва, макар да е наименовано решение по чл. 14а ЗКАИИП във вр. с чл. 15 ЗППК. От органа не е извършена преценка относно наличието или липсата на предпоставките по посочената разпоредба. За да е налице идентичност в предмета на производството, следва да има произнасяне по предходно заявление, което е със същия предмет. Видно от съдържанието на предходното заявление на жалбоподателя от 16.07.2007 г., по което е постановено решение на УС на КАБ от 02.08.2007 г., с него той прави искане за вписването му в регистъра на проектантите с ППП като български гражданин, с постоянен адрес на територията на страната. Искането от 29.01.2024 г. е в качеството му на гражданин на друга държава членка, установен в нея, поради което е налице разлика в предмета на двете искания. Касае се за различни производства, протичащи пред различни органи на КАБ, доколкото придобиването на проектантска правоспособност е по реда на чл. 7 ЗКАИИП и компетентен да вземе решение по този въпрос е управителният съвет на съответната камара съгласно чл. 13, ал. 1 ЗКАИИП, а признаването на такава, придобита в друга държава членка по отношение на лице, установено в нея, е по реда, предвиден в чл. 14а ЗКАИИП във вр. с чл. 15 и чл. 16 ЗППК, като преценката е в правомощията на органа по признаване съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗППК за професиите „архитект“ и „инженер в инвестиционното проектиране“. Предвид това не са изискани от заявителя и не са събрани необходимите доказателства относно обхвата на неговата правоспособност и права в областта на строителството и инвестиционното проектиране като архитект, признати му от Баварската камара на архитектите, в регистъра на която е вписан от 17.11.2009 г. С частната жалба е представено потвърждение от 31.07.2024 г., издадено от Баварската камара на архитектите, от което е видно, че с изключение на проектирането на строителни конструкции, няма части от проектирането, които да са запазени изключително за специализирани проектанти и които арх. Т. като автор на инвестиционния проект не може да изготвя. Не е изследван въпроса дали е позволено едно и също лице едновременно да е установено в страната с цел упражняване на професията архитект и в същото време да предоставя услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране на временен или случаен принцип на същата територия в качеството му на гражданин, установен в друга държава членка, в какъвто смисъл са изложените в отговора на частната жалба аргументи. Такива съображения в оспорения акт липсват и е недопустимо допълването им както от съда, така и от органа след издаване на акта, с който искането е прието за недопустимо. Това предполага преценка от страна на административния орган дължимо ли е допълнително, респ. ново вписване в регистъра на КАБ по реда на чл. 14а ЗКАИИП във вр. с чл. 5, т. 4 от Устава на КАБ. Ако се приеме, че съществува пречка, тъй като претенцията на жалбоподателя е в пределите на вече придобитата ППП, то би било налице основание за постановяване на отказ по направеното искане поради вече извършеното вписване в регистъра на КАБ през 2007 г., но не и за прекратяване на административното производство в хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Предвид изложеното следва извода, че оспореното решение е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. След като приема, че подадените заявления от 2007 г. и 2024 г. са идентични, без да извърши преценка налице ли са нови обстоятелства и доказателства във връзка с твърденията на жалбоподателя, че е лице, установено в друга държава членка, с призната в нея професионална квалификация като архитект с определен обхват, както и без да изследва предпоставките по чл. 14а ЗКАИИП във вр. с чл. 15 ЗППК, в нарушение на чл. 35 АПК административният орган не изяснява фактите и обстоятелствата от значение за случая, а единствено констатира, че е налице предходен административен акт със същия предмет и страни, който е влязъл в сила. В случая изобщо не е проведена процедурата, регламентирана в част втора на ЗППК, към която препраща чл. 14а ЗКАИИП, като административното производство е прекратено поради недопустимост на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, което не е налице. В този смисъл административният орган дължи анализиране на предпоставките, визирани в разпоредбата, посочена в искането. Липсата на изложени съображения относно изпълнението на нормативните изисквания по цитираната разпоредба обосновава и незаконосъобразност на постановения процедурен акт, с който административното производство е прекратено. Едва след произнасяне по съществото на подаденото заявление и в зависимост от взетото решение, сезираният административен орган следва да направи преценка има ли част от него, попадаща в компетентността на председателя на УС на КИИП. В тази насока е необходимо да се изискат от заявителя доказателства във връзка с твърденията му за подадено до този орган заявление за вписване в съответния регистър на същото основание, по което вече е налице произнасяне. С оглед изложеното оспореното решение е незаконосъобразно, а изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл са неправилни и необосновани. Това налага обжалваното определение да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което решение № 1/12.04.2024 г. се отмени и делото като преписка се върне на административния орган за ново произнасяне като разгледа по същество подаденото от С. Г. Т. заявление с вх. №КР-050А/29.01.2024 г. и изложи мотиви за взетото решение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,