Определение № 186 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 359/2015 г.

Постъпила е молба вх. № 5689/15.05.2015г. от К. Н. В. с която на основание чл. 83, ал. 2 ГПК прави искане да бъде освободен от заплащането на държавна такса за касационно обжалване в размер на 3697 лв. по определението на Върховен касационен съд от 30.04.2015г., с което е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1672 от 09.09.2014г. по в. гр. дело № 1532/2013г. на Софийски градски съд в частта, с която е обезсилено решение от 13.09.2012г. по гр. дело № 38705/2010г. на Софийски районен съд по иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за сумата 181 847,62 лв. констатирани липси от материално отчетническа дейност, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 18.01.2008г., съединен с иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 3000 лв. представляваща лихва за забава върху главницата за периода 14.02.2003г. - 18.01.2008г. и делото в тази част е ВЪРНАТО на Софийски районен съд за произнасяне по предявения иск по чл. 203, ал. 2 КТ. Към молбата е представена декларация са семейно, материално и имотно положение, разпореждане за отпускане на пенсия от 01.11.2012г., трудов договор от 17.01.2013г. с допълнително споразумение към него от 05.01.2015г. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., по направеното искане намира следното: Преценката за наличие на предпоставки за освобождаване от внасяне на държана такса се извършва по въведени от закона критерии - доходи на лицето и на неговото семейство; имуществено състояние удостоверено с декларация; семейно положение; здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други обстоятелства обуславящи възможностите на лицето до поеме заплащане на таксата. Молителят е работещ пенсионер с доход от пенсия и заплата по представените писмени доказателства в размер на 1178 лв., а от месец януари 2015г. трудовото му възнаграждение е намалено със 100 лв. По представена декларация за семейно, материално и имотно положение, молителят е декларирал доход на семейството от 1228 лв., собственост върху апартамент в [населено място] и вилен имот в [населено място] стена, област П.. Поради липса на други доказателства следва да се приеме, че здравословното състояние на молителя е добро. При тези обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че материалното и имотно състояние на молителя не е под социалния минимум и същият би могъл да заплати определената държавна такса за касационно обжалване. Предвид изложеното молбата следва да се остави без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.