Определение № 4451 от 02.10.2025 г. на ВКС по д. № 3164/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. М. К. срещу определение №2070/25.04.2025 г. по гр.д. № 5455/2023 г. на Върховния касационен съд за допълване по разноските на определение № 3871/13.08.2024 г. за прекратяване на касационното производство след оттегляне на касационната жалба на П. М. К. срещу въззивното решение. С обжалваното определение касаторът П. К. е осъден на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. М. А. А. сумата 1 200.00 лв. – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответника по касация Е. М. М. пред Върховния касационен съд. Доводите за неправилност в частната жалба, по която е образувано настоящото дело пред настоящия, друг в смисъла по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на Върховния касационен съд са, че: 1) предходният състав е бил длъжен, но не е изследвал обстоятелството по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА – дали Е. М. е близка на адв. М. А., което жалбоподателят е оспорил в отговора на молбата по чл. 248 ГПК, и 2) възнаграждението 1 200.00 лв. надхвърля обема на адвокатската защита и представителство, преценени към момента на прекратяването на делото. Първият довод е по въпрос, който е включен в образуваното и висящо тълк.д. № 3/2025 г. ОСГТК на ВКС. Налице е привременната пречка по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а производството по частната жалба следва да се спре. При тези мотиви, съдът