Определение № 17 от 01.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 743/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството против решение № 1553/ 27.11.2020 г. по т.д. № 2358/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3879/30.06.2020 г. по гр.д.№ 16442/2017 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са уважени предявените от [община] против МРРБ обективно съединени искове, с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на [община] 64 342,80 лева – междинно плащане по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „ Регионално развитие„ / 2007 – 2013 г. / - № BG 161ЗО001/1.4.-06/2010 г. за изпълнение на проект, индивидуализиран в исковата молба под № 2, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.11.2017 г. до окончателното й изплащане и 32 731,83 лева - обезщетение за забава в изплащане на главницата, за периода 12.11.2012 г. – 13.11.2017 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - несъобразяване на релевантни за спора доказателства, за сметка на неоснователно приета, в разрив с чл.298 ал.4 ГПК, формирана сила на пресъдено нещо досежно недължимостта на ц я л о т о вземане на ответника към ищеца, от финансова корекция по нередност ОПРР /11/РР/069 по друг договор /индивидуализиран като № 1 в исковата молба/, сключен между страните по същата оперативна програма, въпреки че по влязлото в сила решение по гр.д.№ 5487/2014 г. на СГС, съобразено от съда съгласно чл. 298 ал.4 ГПК, възражението за прихващане е предявено срещу иск, в размер по-малък от размера на активното вземане / с което ответникът, като твърди ,че го притежава, прихваща /. Ответникът – [община] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Преди произнасяне по допустимостта на касационната жалба, на основанията по чл. 280 ал.1 и ал.2 ГПК, настоящият състав констатира основание за спиране на производството, до произнасяне с тълкувателно решение по тълк.дело № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС ,образувано по няколко въпроса, единият от които: При произнасяне на съда / с уважаване или отхвърляне / по заявено възражение за прихващане с вземане на ответника, надвишаващо по размер иска, силата на пресъдено нещо цялото вземане на ответника ли обхваща или само частта, съответстваща на размера на иска ? Съображенията за наличието на основание за спиране по чл. 292 ГПК са следните: Ищецът претендира междинно плащане по договор №2 ,чиято ликвидност и изискуемост не се оспорва, като ответникът е противопоставил упражнено извънсъдебно, а при констатиране на липса на предпоставки за такова – е предявил съдебно възражение за прихващане на сумата от 64 342,80 лева, със свое вземане към ищеца, на основание наложена финансова корекция за нередност по друг договор, сключен между страните - № 1 – самата тя в по-голям размер - от 1 046 406,81 лева. По предявен предходно иск на ищеца ,за друга част от дължимо от ответника плащане по процесния договор - за 52 504,98 лева, ответникът е противопоставил съдебно възражение за прихващане, със свое вземане към ищеца от същата финансова корекция за нередност, което е отхвърлено като неоснователно, съответно предявеният иск е бил уважен. Решението е влязло в сила, с постановяването на решение по т.д.№ 760/2016 г. на І т.о. на ВКС. За да потвърди първоинстанционното решение за неоснователност на възражението за прихващане и за да уважи иска за дължимо плащане по сключения между страните договор № 2, съдът се е позовал на формирана сила на пресъдено нещо за недължимост на вземане на ответника, от финансова корекция за нередност по договор № 1, независимо че възражението за прихващане в предходното производство е противопоставено срещу иск за част от вземането на ищеца по договор № 2, различна от тук предявената част от същото. Точно такава е хипотезата - предмет на образуваното тълкувателно дело, решението по което се явява обуславящо за преценката за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по настоящия спор, съобразявайки изричния касационен довод за неправилно приложение на чл. 298 ал. 4 ГПК. С оглед обуславящия му характер спирането, съгласно разясненията в мотивите на ТР № 2/28.09. 2011 г. по тълк. дело № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се постанови преди произнасянето по реда на чл.288 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение