Определение № 4806 от 30.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4062/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. П. Т. срещу Определение № 160/ 15.01.2026г., постановено по административно дело № 997/ 2025 г. по описа на Административен съд– Плевен (АС Плевен), с което е оставена без разглеждане жалбата с вх.№7379/30.12.2025 г. и е прекратено производството по делото. От жалбата могат да се извлекат твърдения за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба с вх.№ 7379/ 30.12.2025г. подадена от Г. П. Т., лишен от свобода, Затвора [населено място]. В жалбата се твърди, че началник на РУ Попово е отказал да предостави на жалбоподателя копие от преписката по негова жалба №363-6173/ 2015 г. По делото на административния съд е приложена преписка на РУ– Попово по жалба вх.№ 363000-6173/ 2025 г., подадена от същото лице. Решаващият съд е счел, че съгласно §8 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 102, ал.2, т. 2 от ГПК следва да се връчи на жалбоподателя препис от представеното копие от административна преписка. Посочил, че от придружителното писмо към представената административна преписка и нейното съдържание се установява, че Т. не е подавал искане за издаване на препис от нея, поради което жалбата му е такава без предмет. Изложил доводи, че за извършване на административна услуга, каквато е предоставянето на копие от преписка по подадена жалба, е необходимо да се направи искане за това до административния орган от лице с правен интерес. При липса на подадено искане, за административния орган не възниквало задължение да извърши административната услуга и да предостави копие от преписка на заинтересованото лице, поради което в случая не е налице отказ да се предоставят копия от документи, който да подлежи на обжалване. В заключение посочил, че подадената жалба очевидно е без предмет и е недопустима. Поради тези доводи съдът е оставил без разглеждане подадената жалба и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение на адм. съд е ПРАВИЛНО. Установено е, че Т. подал жалба срещу отказ на Началника на Районно управление– Попово да му предостави копие от преписка, която е образувана по жалба на Т., подадена през 2015 г. Искане за предоставяне на копие от преписката, обаче не е подавано от Т., поради което няма как да е налице отказ по искане, което не е направено действително. Правилно решаващият състав е достигнал до извод за очевидна недопустимост на жалбата на Т. срещу отказ на Началника на Районно управление– Попово да му предостави копие от Преписка с рег.№ 363000-6173 от 2015г. Административният орган не е бил сезиран по надлежния ред, указан в чл. 29 от АПК, като не е подадено заявление. Поради това за същия не е възникнало задължение за разглеждане на преписката- чл.24 и сл. АПК. Следователно, при липсата на прието заявление, не е възникнало насрещно задължение на органа за произнасяне по искането. При отсъствие на сезиране на административния орган, не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, като годен предмет на съдебен контрол. Адм. съд е приложил правилно закона, като е приел, че производството е недопустимо и го е прекратил. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВАС намира, че изводите на първоинстанционния съд са обосновани и съответстват на закона, поради което обжалваното определението като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд- състав на Трето отделение