Определение № 79 от 07.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4207/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 1568/15. 05. 2019 г., подадена от Л. И. Л., починал на 17. 09. 2020 г., на чието място е конституиран, на осн. чл. 227 ГПК, наследникът му И. Л. И., срещу определение № 95 от 19. 04. 2019 г. по в. гр. д. № 256/2018 г. на ОС – Видин, с което е отменено, на осн. чл. 248 ГПК, решение № 79 от 13.11.2018г. по гр.д.№ 256/2018г. на Окръжен съд-Видин, в частта му с характер на определение, с която Ц. И. Л.-О., е осъдена да заплати на Л. И. Л. сумата 1200 лв. разноски за въззивната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. Ответницата Ц. И. Л.-О. не е подала писмено възражение срещу частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С постановено по гр. д. № 4208/2019 г. на ВКС, 1 г.о., решение е отменено решение № 79 от 13. 11. 2018 г. по гр. д. № 256/2018 г. на ОС – Видин, с което е потвърдено решение № 165 от 30.03.2018г. по гр.д.№ 3297/2017г. на Районен съд-Видин, постановено по предявения от Л. И. Л., починал в касационното производство, на чието място е конституиран, на осн. чл. 227ГПК, наследникът му И. Л. Л., и Ц. И. Л.-О. иск с правно основание чл. 69 ЗН, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Отговорността за разноските, направени в първата фаза на делбеното производство, е в зависимост от изхода на делото и се определя по правилата на чл. 78 ГПК. С обжалваното определение по чл. 248 ГПК се изменя въззивно решение, което вече е отменено от ВКС без произнасяне по основателността на иска (делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд) и липсва постановен приключващ производството по първата фаза на делбата съдебен акт. Това поражда недопустимост на обжалваното определение по чл. 248 ГПК, води до невъзможност спорът за отговорността за разноските да се разреши с настоящото определение (т.е. преди постановяване на приключващ въззивното производство съдебен акт) и налага обезсилване на обжалваното въззивно определение и прекратяване на производството по чл. 248 ГПК, образувано по искане на Ц. И. Л.-О., съдържащо се в касационната й жалба вх. № 3923/31. 12. 2018 г., за изменение на въззивното решение № 79 от 13. 11. 2018 г. по гр. д. № 256/2018 г. на ОС – Видин (вече отменено от настоящата инстанция, с връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд) в частта за разноските. При постановяване на съдебно решение след повповторното разглеждане на делото, въззивният съд, съобразно изхода на спора, следва да реши въпроса с отговорността за разноските, направени в първата фаза на делбеното производство, включително и за разноските, направени при първоначалното разглеждане на делото от въззивната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,