Определение № 50099 от 03.10.2022 г. на ВКС по н. д. № 690/2022 г.

Производството е по реда на чл.44,ал.1 НПК. С определение № 794/12.09.22 г., постановено по Н.Ч.Д.928/22 г., съдия – докладчик при Софийски апелативен съд е прекратил производството по посоченото дело и е повдигнал спор за подсъдност между този съд и Софийски градски съд, изпращайки същото на ВКС на РБ за произнасяне по реда на чл.44, ал.1 НПК. Прокурорът от ВКП изразява мнение, че компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по производството, намери за установено следното: Първоначално в Софийски градски съд е образувано Н.Ч.Д.3314/22 г. по молба за международна правна помощ от името на Държавната прокуратура за специална престъпност на Кралство Дания, с искане за разпит на свидетел – български гражданин, който разпит да се проведе чрез видеоконферентна връзка в хода на образувано съдебно производство пред Съда в Люнгбю, Дания. С разпореждане №143/26.08.22 г. съдията-докладчик е прекратил производството по същото и го е изпратил по компетентност на Софийски апелативен съд. В разпореждането си е посочил, че съгласно чл.474,ал.3 НПК компетентен да извърши разпит чрез видеоконференция по постъпилата молба за правна помощ е съдия от апелативния съд по местоживеене на лицето, който в случая се явява Софийски апелативен съд с оглед постоянния адрес на свидетеля. С определение №794/12.09.22 г., постановено по Н.Ч.Д.928/22 г. по описа на Софийски апелативен съд, съдията-докладчик е прекратил производството и е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Посочил е, че в случая е приложима разпоредбата на чл.28,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.9,ал.1,т.2 от Закона за европейската заповед за разследване /ЗЕЗР/, която се явява специална спрямо общата такава на чл.474,ал.3 НПК и според която компетентен орган да признае ЕЗР в съдебното производство е съответният окръжен съд, в чийто район се иска извършването на съответното действие по разследване- Софийски градски съд. В настоящия казус разпоредбите на по-новия и специален закон, а именно ЗЕЗР не могат да намерят приложение, тъй като съгласно §1,т.1 от Допълнителните разпоредби към него под „държава-членка“ следва да се разбира всяка държава-членка на Европейския съюз, с изключение на Ирландия и Дания. Съгласно §2 от ДР към закона се въвеждат изискванията на Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси. А видно от §45 от встъпителната част на въпросната директива, изрично е посочено, че Дания не участва в приемането ѝ и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане. В случая производството е образувано именно по постъпила от съдебен орган на Дания чрез Националното бюро на България в Евроджъст молба за международна правна помощ съобразно Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и на Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз. Съгласно чл.10 „Разпит чрез видеоконференция“, §4 от Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на ЕС, лицето се призовава от съдебния орган на замолената държава-членка в съответствие с формалните изисквания на нейното право. С оглед казаното и предвид изключването на Дания от правилата на специалния закон, следва да се прилагат тези на общото законодателство на РБ. В този контекст, според чл.474,ал.3 НПК, за нуждите на досъдебното производство молба за разпит чрез видеоконференция се изпълнява от Национална следствена служба, а за тези на съдебното – от съдия от апелативния съд по местоживеене на лицето. В случая, тъй като местоживеенето на искания за разпит чрез видеоконференция свидетел, за който РБ е замолена с молба за международна правна помощ, е в гр. София, компетентен се явява съдия от Софийски апелативен съд. Водим от изложените съображения и на основание чл.44,ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,