Определение № 600 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 441/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Г. П., чрез процесуален представител, против определение №3588 от 20.11.2024г., постановено по адм.д. №308/2024г. по описа на Административен съд-Стара Загора/АС-Стара Загора/. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, немотивирано, необосновано, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съображения излага в частната жалба и в допълнителна жалба. Моли за отмяната му и връщане делото на друг състав на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия и за разглеждане по същество на подадената до съда жалба от П. с вх.№2071/15.04.2024г., уточнена с молба вх.№2405/07.05.2024г. Не претендира разноски. Ответникът в настоящото производство- Главен директор на ГДИН, в писмен отговор чрез процесуален представител оспорва частната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното определение. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл.230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АС-Стара Загора на осн. чл.159, т.4 АПК е оставил без разглеждане жалбата на И. Г. П. против Решение № Л-621/07.02.2024г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ като процесуално недопустима, и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че с Решение № Л-621/07.02.2024г. на Гл. директор на ГДИН е предоставен пълен достъп до поисканата от П. със Заявление за достъп до обществена информация, заведено с вх.№713/22.01.2024г. по описа на Затвора [населено място], изпратено по компетентност до сектор АИОВО в ТДИН, рег. По №ДОИ-5/24.01.2024г., поради което за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване. Определението е правилно. С процесното заявление частния жалбоподател е поискал от началника на Затвора-[населено място] предоставяне на информация, подробно формулирана в 4 отделни точки. Не се спри по делото, че заявлението е подадено на 22.01.2024г. и същото е регистрирано в Затвора-[населено място] на тази дата, след което на 23.01.2024г. е препратено до ГДИН и получено на 24.01.2024г. когато за Главен директор на ГДИН е възникнало задължение да отговори на заявителя с решение в срока по чл.28, ал.1 ЗДОИ. В случая произнасянето с изричен акт -Решение № Л-621/07.02.2024г. на задължения по ЗДОИ субект е в рамките на 14-дневния срок по чл.28, ал.1 вр. чл.32, ал.2 ЗДОИ. Видно от съдържанието на този акт, по заявената информация в отделните четири точки от за частния жалбоподател е отговорено подробно в писмен вид, като предоставената информация е във вида, поискан от заявителя съобразно чл.27, ал.1 ЗДОИ. При тези факти с предоставяне от задължения субект на исканата информация за заявителя е отпаднал правният интерес от оспорването, защото с издаване на положителното решение по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ е постиган целеният правен резултат, поради което законосъобразен е крайният извод на АС-Стара Загора за липса на правен интерес за жалбоподателя. Не се кредитират съображенията в частната жалба като противоречащи на установените факти по делото. Частта от доводите, съдържащи обиди към съдията –докладчик по първоинстанционното дело, не се разглеждат от настоящия състав предвид разпоредбата на чл.150, ал.3 АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и трябва да се остави в сила. При този изход на спора, на ответника по частната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 100лв.-юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение