Определение № 4283 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1775/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от М. В. Д., гр. София, срещу Определение №43360 от 30.12.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №13618/2025 г. С определението е отхвърлено искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №GRAM – 2136262 от 13.12.2025 г., на младши автоконтрольор в отдел “Пътна полиция“ (ПП) към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. Частният жалбоподател – М. В. Д., счита, че определението е неправилно, тъй като е не са били налице предпоставките за прилагане на съответната ПАМ. Излага още, че административният акт е постановен в нарушение на принципа на съразмерност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в степен по-голяма от най-необходимото за целта, за която актът е издаден. Сочи, че от предварителното изпълнение на заповедта за него ще настъпят значителни или трудно поправими вреди. В конкретния случай отнемането на СУМПС засяга пряко правото на упражняване на професия на частния жалбоподател. Предвид изложеното, прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът – младши автоконтрольор в отдел “Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение АССГ е отхвърлил искането на М. В. Д. за спиране на предварително изпълнение на Заповед №GRAM – 2136262 от 13.12.2025 г., на младши автоконтрольор в отдел ПП към СДВР, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП. За да постанови определението си съдът е посочил, че жалбоподателят твърди, че предварителното изпълнение на заповедта му причинява значителни и трудно поправими вреди. Същият е назначен на длъжност „шофьор“ и невъзможността да управлява МПС ще го лиши от възможност да упражнява трудовата си дейност и да получава доходи. Съдът е анализирал относимите разпоредби на ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Посочил е, че посочените лични затруднения не могат да се противопоставят на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, на публичния интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона. Тези причини не опровергават, не надделяват над мотивите, дали основание на законодателя за допускане на предварителното изпълнение на този вид актове. Приел е още, че Д. не е представил доказателства относно вероятността за настъпването на твърдените от него вреди. Предвид изложеното съдът е счел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно и го е оставил без уважение. Определението е неправилно. Със Заповед №GRAM – 2136262 от 13.12.2025 г., младши автоконтрольор в отдел ПП към СДВР, е приложил ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП - „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. ПАМ е приложена заради това, че в гр. София, по ул. “Христо Силянов“, с посока на движение от бул. „Ломско шосе“ към ул. „Жорж Дантон“ Д. е управлявал МПС „Алфа Ромео“ с рег. № [рег. номер], собственост на водача, със служебно прекратена регистрация на 25.11.2025 г. на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, Оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По делото не се спори, че предварителното изпълнение на мярката би довело до невъзможност Д. да управлява МПС и да извършва трудовата си дейност. Представени са доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК. Представена е полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 15.12.2025 г., сключена между М. В. Д. и Застрахователна компания „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, за МПС Алфа Ромео“ с рег. № [рег. номер], със срок на валидност от 15.12.2025 г. до 14.12.2026 г. Предвид посоченото и на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП прекратената регистрация на пътното превозно средство е възстановена служебно след извършване на нарушението, за което е приложена процесната ПАМ. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. След като регистрацията на МПС е възстановена, предварителното изпълнение на мярката, до решаване на спора по същество, единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя. Изложеното води до извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт, при възстановена регистрация на МПС, би могло да доведе до настъпването за жалбоподателя на значителна и трудно поправима вреда. Налице е основание по чл. 166, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК за спиране предварителното изпълнение на акта. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение