Определение № 38 от 01.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1756/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Д. Т. С. – С. и М. Т. С. искат да бъде изменено определение № 493 /18.12.2020 г. по делото в частта за разноските, с което са осъдени да заплатят на Н. Н. К. сумата 1 400 (хиляда и четиристотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство. Считат, че присъдените разноски са прекомерни с оглед цената на иска и правната и фактическа сложност и надминават минималните размери на хонорара, определени с оглед цената на иска и правилата на Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърдят, че с оглед цената на исковете за реалните части от всеки един от двата имота съгласно чл.9,ал.3 вр. чл.7 от Наредбата хонорарът следва да бъде намален до минималния определен размер 600 лева. Н. Н. К. оспорва основателността на молбата с доводи, че съгласно т.11 от ТР № 6 /06.11.2013 г. по т.д. № № 6 /2012 г. на ОСГТК е недопустимо искането с правно основание чл.78,ал.5 ГПК да се прави след постановяване на съдебния акт и че адвокатското възнаграждение не е прекомерно. Съгласно чл.9,ал.3 вр. чл.7,ал.5 ГПК минималният размер е 1 000 лева (2 х 500 лева), но тя е договорила процесуално представителство, което включва и отговор на касационната жалба (извън становището за липса на основание за допускане на касационно обжалване). Настоящият състав намира молбата за допустима, тъй като касационните жалбоподатели не получават препис от отговора на касационната жалба и производството по чл.288 ГПК е проведено в закрито съдебно заседание, поради което следва да се приеме, че възражението им за прекомерност не е несвоевременно. Разрешението по т.11 от ТР № 6 /06.11.2013 г. по т.д. № № 6 /2012 г. на ОСГТК не се отнася до възражението за прекомерност, а до крайния момент, в който може да бъде направено искането за присъждане на разноски в исковия процес (в производствата, които се провеждат в открити съдебни заседания - първоинстанционно, въззивно и касационно с призоваване на страните и приключват със съдебни прения (устни състезания) По основателността на молбата: Като не е допуснал касационно обжалване по касационната жалба на Д. Т. С. – С. и М. Т. С., настоящият състав е присъдил разноски на ответника в производството по чл.288 ГПК Н. Н. К. с оглед изхода на това производство, след като е установил, че тя е доказала уговарянето и заплащането на сумата 1 400 лева за процесуално представителство. Предмет на спора пред въззивния съд са били два иска по чл.108 ЗС за реални части от два поземлени имота. Основателен е доводът, че минималните размери на възнагражденията по всеки един от тях съгласно чл.7,ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (нататък и НМРАВ и Наредбата) е по 600 лева за всеки отделен иск и за всяка инстанция и че съгласно чл.9,ал.3 от Наредбата минималният размер на възнаграждението за изготвяне на отговор на касационната жалба без процесуално представителство по всеки отделен иск е 500 лева, общо 1 000 лева. Следователно настоящият състав е присъдил размер, който превишава тази сума с 400 лева. Възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е с правно основание чл.78,ал.5 ГПК. Съгласно тази разпоредба прекомерността на присъденото възнаграждение се преценява съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съдът може да присъди по-малък размер от разноските, но не по-малък от минимално определения размер. В случая са налице както правна, така и фактическа сложност на производството по допускане на касационно обжалване. Обжалвано е въззивно решение, с което въззивният съд се е произнесъл по два иска. Наведени са множество доводи за неправилност на въззивното решение и е представено обширно изложение на основания за допускане на касационно обжалване, в което са изведени множество въпроси, за които се твърди наличието на основание за допускане на касационно обжалване, на които отговорът на Н. Н. К. съответства. Поради което настоящият състав намира, че не са налице предвидените чл.78,ал.5 ГПК предпоставки за намаляване на присъденото на ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение. Поради изложеното дотук искането по чл.248 ГПК е неоснователно. Съдът