Определение № 11135 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10494/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Н. А. Н. от гр. Варна срещу разпореждане (с характер на определение) № 9852 от 12.09.2025 г., постановено по адм. дело № 1409/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането на Н. А. Н. за освобождаване от такси и разноски по производството по делото. Изложени са доводи за недопустимост по чл. 209, т. 2 от АПК, както и доводи за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Иска се цитираното разпореждане да бъде обезсилено, а в условията на евентуалност - да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, частната жалба е частично основателна. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на Н. А. Н. против заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/761-О/ФП/ от 03.06.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Варна. С разпореждане № 7292 от 01.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1409/2025 г., Административен съд – Варна е оставил без движение производството, като е дал указания в седемдневен срок от съобщението жалбоподателят да уточни в какво се състои незаконосъобразността на акта, да посочи доказателства, които иска да бъдат събрани, и да приложи документ за внесена държавна такса в размер на 10.00 лева. С молба от 01.07.2025 г. жалбоподателят е поискал да бъде освободен от заплащане на държавни такси и разноски по производството, в която молба е инкорпорирал декларация за семейно положение и имотно състояние. С процесното разпореждане № 9852/12.09.2025 г. молбата на жалбоподателя е оставена без уважение, като са изложени мотиви, че с оглед представените доказателства не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (АПК) и Н. не следва да бъде освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото. Административен съд – Варна правилно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на разноски. След преценка на всички относими данни – доходи, имуществено и семейно положение, здравословно състояние и други обстоятелства, съдът е установил, че Н. А. Н. получава регулярни доходи и разполага със средства, поради което молбата му за освобождаване от разноски е правилно оставена без уважение. Въпреки това, съдът неправилно е приложил материалния закон, като не е съобразил разпоредбата на чл. 5, т. „о“ от Закона за държавните такси (ЗДТ), съгласно която лицата с увреждания, бременните и майките с деца до 6-годишна възраст, сираците в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия, са освободени от заплащане на държавни такси. В приложената административна преписка се съдържа и експертно решение № 1212/110/15.06.2021 г. на НЕЛК, видно от което на жалбоподателя е определена 80 % ТНР. При съобразяване на това обстоятелство с разпоредбата на чл. 5, б. „о“ от ЗДТ, първоинстанционният съд неправилно е дал указания за внасяне на държавна такса в размер на 10.00 лева, тъй като за процесния жалбоподател - лице с увреждания, такава не е дължима. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение,