Определение № 34 от 28.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 45/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 260120 от 05.11.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 469/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд. Частният жалбоподател Ц. А. Я., чрез адв. М. Д., поддържа, че обжалваното определение недопустимо, евентуално неправилно поради нарушения на процесуалния закон и необоснованост по изложени в жалбата съображения. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: Жалбата е постъпила в срок и е подадена от процесуално легитимирана страна. С разпореждане от 03.09.2020 г. по в.гр.д. № 1403/2020 г. ОС – Варна е приел, че е сезиран с молба по чл. 63 ГПК за продължаване срока за отстраняване на нередовности на частна касационна жалба, която е върната, поради което е счел същата за недопустима и я е оставил без разглеждане. Това разпореждане е обжалвано и за да постанови своето определение съставът на АС – Варна приема, че за разлика от определенията по чл. 64 ГПК, с които се отказва възстановяването на срок, определенията по чл. 63 ГПК за продължаване срока за обжалване на съдебния акт, не подлежат на самостоятелно обжалвано, тъй като не преграждат развитието на делото и последващ съдебен контрол не е изрично предвиден в процесуалния закон. Прието е, че правилността на становището на съда по подадена молба по чл. 63, ал.1 ГПК подлежи на преценка при осъществяване на последващ инстанционен контрол за законосъобразност на актовете, които преграждат по нататашният ход на проиводството. Съставът на АС - Варна е приел, че частната жалба, с която е сезиран е срещу неподлежащ на самостоятелно обжалване акт, поради което същата е недопустима, но в диспозитива на определението си се е произнесъл, че прекратява производството по делото. Настоящят състав на четвърто г.о. на ВКС при тези данни констатира следното: В частната си жалба жалбоподателката изрично посочва, че въззивният съд не се произнесъл в диспозитива на определението по искането, с което е сезиран в частната жалба, като в мотивите е изложил съображения, че е недопустима, но единствено е прекратил производството по делото при липса на предпоставки за това. Така направеното оплакване по същество представлява искане за допълване на въззивното определение по което искане съгласно разпоредбата на чл. 250 ГПК, компетентен да се произнесе е съдът постановил съдебния акт, в случая – АС – Варна. Това налага изпращане на делото на въззивния съд за преценка и произнасяне по реда на чл. 250 ГПК, като след приключването на това производство същото следва да се върне отново на ВКС за произнасяне по частната касационната жалба. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение