Определение № 113 от 11.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2517/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Петрол“ АД, [населено място], срещу определение № 4156 от 16.12.2019 г. по ч.гр.д. № 5683/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на САС, е оставил без уважение частната жалба на „Петрол АД“, [населено място], против определение № 18469/31.07.2019 г., постановено по ч.гр.д. №8928/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалба на страната срещу отказа на ЧСИ В. Д. Матова, да преведе на акционерното дружество припадащата му се част от събраните по изп.д. № 20178600403645 суми, съгласно разпределение от 28.04.2017 г., в частта, в която същото е влязло в сила, и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, въззивният съд се е позовал на задължителното тълкуване с т.10 от ТР № 2/2013 от 26 юни 2015 год., по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно съдържанието на понятието „изпълнително действие“. Оттам извел разбиране, че „извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“ не съставлявали изпълнителни действия по смисъла на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не подлежали на обжалване по реда на раздел I от глава тридесет и девета ГПК. Частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Решението, с което окръжния съд се произнася по жалба срещу действията на съдебния изпълнител е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол – арг. чл.437, ал.4 ГПК.Регламента на чл. 463, ал.3 ГПК предвижда единствено изключение по отношение решението за разпределение, но и в този случай производството е двуинстанционно, тъй като решението на апелативния съд не подлежи на обжалване. При тази правна уредба на контрола за законосъобразност на актовете и действията на съдебния изпълнител се налага извод, за липса на правен регламент, от който може да бъде изведено триинстанционно осъществявана проверка на изводите на първостепенния съд по допустимостта на производството, с оглед неговото прекратяване. Следователно, този контрол по отношение на определението на първостепенния съд се развива в рамките на две съдебни инстанции, а ВКС се произнася по такива жалби само когато прекратителното определение е постановено за първи път от въззивен съд. Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК регламентира касационно обжалване само по отношение на актове подлежащи на разглеждане от три съдебни инстанции, какъвто с оглед изложеното не е разглеждания случай.В тази връзка са и разрешенията дадени с ТР ОСГТК № 3/2005г.на ВКС на РБ, които следва да намерят приложение, поради сходството на правната уредба на този институт в действащия от 01.03.2008г. ГПК. От изложеното следва, че процесуалноправния спор е бил разгледан по правилата на функционалната подсъдност от Софийски апелативен съд и неговия съдебен акт е окончателен, а подадената срещу него частна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение