Определение № 38 от 04.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2645/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК Образувано е по частна жалба на адв. И. А., действаща в качеството си на особен представител на А. А. П., срещу определение № 379/30.09.2021 г. по в. т. д. № 54/2021 г. на Апелативен съд Велико Търново в частта, с която е оставена без разглеждане молбата й за изменение и допълване на решение № 137/14.06.2021 г. по в.т.д. № 54/2021 г. на Апелативен съд Велико Търново. Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено. В жалбата излага доводи, че преценката на въззивния съд за недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК поради пропуснат срок е неправилна. Посочва, че съдебният акт е единен и при инкорпориране на няколко различни по вид акта съдът следва да укаже различни срокове за обжалването им, като пропускът да го направи не може да обвързва с негативни последици страната. Твърди, че въззивният съд неправилно е възприел характера на частната жалба само от заглавието „молба“, без да изследва съдържанието й. Моли за отмяна на определението и постановяване на друго такова, с което да бъде определено справедливо възнаграждение. Препис от жалбата не се връчва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното в настоящото производство определение съставът на Апелативен съд Велико Търново е счел, че е сезиран с искане за промяна на резултата от произнасяне по частна жалба срещу първоинстанционното определение, постановено по чл. 248 ГПК. Позовавайки се на т. 1 от ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС и нормата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК съдът е счел за недопустимо направеното с молбата искане по чл. 248 ГПК и е прекратил производството по нея с мотив, че защитата следва да бъде осъществена по пътя на инстанционния контрол. При осъществяване на процесуалните си правомощия, разяснени с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС и приложими към процесната хипотеза, настоящият състав на ВКС счита, че постановеното от Апелативен съд Велико Търново определение е неправилно. С решение № 137/14.06.2021 г. по в.т.д. № 54/2021 г. състав на Апелативен съд Велико Търново се е произнесъл по въззивни жалби на „Юробанк България“ АД и А. А. П. срещу решение № 260028 от 13.10.2020 г. по т.д. № 50/2018 г. на Окръжен съд Русе, както и по частна жалба на адвокат А. срещу определение № 260019/12.01.2021 г. по същото дело, с което е оставено без уважение искането й за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез увеличаване на определеното й възнаграждение с 2 012, 35 лв. По частната жалба въззивният съд е преценил, че следва да бъде увеличено възнаграждението на адвокат А. с 300 лв., съответно частично е уважил частната й жалба /без да формира дължимия отхвърлителен диспозитив/. В определения от въззивния съд срок за обжалване на решението е постъпила молба вх. № 4090/27.07.2021 г. от адвокат А., в която се излагат оплаквания против решение № 137/14.06.2021 г. по в.т.д. № 54/2021 г. в частта, с която е осъществено произнасяне по частната й жалба срещу определение № 260019/12.01.2021 г. на Окръжен съд Русе. По тази молба съставът на Апелативен съд Велико Търново се е произнесъл с атакуваното в настоящото производство определение, оставяйки я без разглеждане като недопустима. Разпоредбата на чл. 2 ГПК задължава съдилищата да разгледат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението на делото и следи за надлежното извършване на процесуални действия от страните. ВКС многократно е имал повод да посочи, че служебно задължение на съда е да квалифицира правно всяка молба, с която е сезиран, без да се счита обвързан от дадените в нея правни формулировки. В процесната хипотеза, въпреки, че подадената до Апелативен съд Велико Търново молба е квалифицирана като такава по чл. 248 ГПК, предвид съдържанието и искането, обективирани в нея, очевидно следва да се счита за частна касационна жалба срещу решение № 137/14.06.2021 г. по в.т.д. № 54/2021 г. в частта, с която е осъществено произнасяне по частна жалба на адвокат А. срещу определение № 260019/12.01.2021 г. по т.д. № 50/2018 г. на Окръжен съд Русе. Същата е подадена в определения от съда срок, поради което е допустима на основание чл. 62, ал. 3 ГПК. Въззивният съд дължи администриране на тази частна касационна жалба с оглед задълженията му, регламентирани в чл. 275, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 259 и сл. ГПК. Като неправилно атакуваното определение следва да бъде отменено. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС