Определение № 8700 от 21.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7960/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Сдружение „Браншова асоциация на българските телекомуникационни оператори“ (БАБТО), седалище и адрес на управление гр. София, „Телекабел“ АД, седалище и управление гр. Пазарджик, „СКАТ ТВ“ ООД, седалище и адрес на управление гр. Бургас, и „Петком 2002“ ООД, седалище и адрес на управление гр. София, всички чрез пълномощника адв. М. Горанова, САК срещу определение № 22672/05.06.2026 г., постановено по адм. дело №1468/2025г. по описа на Административен съд – София-град. В частната жалба се излагат доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от обжалване на процесните условия. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички доводи и доказателства обуславящи правния интерес на жалбоподателите, поради което определението е немотивирано и необосновано. Ответникът по спора в писмен отговор оспорва жалбата с искане определението на Административен съд-София-град да бъде оставено в сила. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение АССГ е оставил без разглеждане жалбата на Сдружение „Браншова асоциация на българските телекомуникационни оператори“ (БАБТО), „Телекабел“ АД, „СКАТ ТВ“ ООД и „Петком 2002“ ООД срещу Условия за кандидатстване за получаване на безвъзмездни средства по процедура чрез подбор за изпълнение на инвестиции от крайни получатели, Национален план за възстановяване и устойчивост на Република България, Процедура BG-RRP-7.008 – Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България, Инвестиция 1 „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“ от Компонент 7 „Цифрова свързаност“, утвърдени от Министъра на транспорта и съобщенията на Р България. Административният съд е приел, че видно от вписванията в Търговския регистър нито един от жалбоподателите няма предмет за дейност, свързан с разширяване на географското покритие на Единната електронна съобщителна мрежа и да е свързана с подпомагане на разгръщането на мрежи с много голям капацитет, както и да имат вече изградени мрежи за достъп и/или обхващане на изградени кули на мобилните оператори с оптична свързаност, която да осигури необходимия капацитет за мобилен „blackhaul“ за 5G мобилна свързаност. Според първоинстанционния съд от вписванията в ТР и от твърденията на оспорващите не се установява същите да осъществяват дейност, която да попада в обхвата на понятието на „електронна съобщителна мрежа“, дадено в чл. чл. 2, т. 1 от Директива (ЕС) 2018/1972 на ЕП и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения. Това са и единствените мотиви, с които съдът е приел, че за оспорващите не е налице пряк и непосредствен интерес от обжалване на Условията за кандидатстване за получаване на безвъзмездни средства по процедура чрез подбор за изпълнение на инвестиции от крайни получатели по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, Компонент 7 Цифрова свързаност, Инвестиция 1 „Широкомащабно разгръщане на цифровата инфраструктура са територията на България (Условията за кандидатстване), тъй като същите не доказват, че попадат в сред търговските дружества, които изпълняват дейности в обхвата на чл. 2, т.1 от Директива 2018/1972 на ЕП и на Съвета от 11 декември 2018 г., както и че могат да изпълнят дейностите, заложени в обжалваните Условия за кандидатстване. По отношение на БАБТО е прието, че тази организация има основно представителни, организационни и обучителни функции, но не и такива по изграждане на съобщителна инфраструктура. Определението е неправилно. Процесуалните предпоставки, при които е допустимо оспорването на общ административен акт, са определени в чл. 179 АПК, която норма допуска оспорване на акта в съответния срок. По отношение на неуредените въпроси чл. 184 АПК препраща субсидиарно към правилата за оспорване на индивидуални административни актове. След като се касае за общ административен акт, правният интерес от оспорването и съответно кръгът на потенциалните оспорващи се определя съгласно чл. 147, вр. чл. 184 АПК – право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правният интерес на определен правен субект от оспорване на административен акт е винаги конкретен и е функционално зависим от три обстоятелства: качеството на оспорващата страна, в което тя извършва оспорването; същността и характера на административния акт и степента, в която той рефлектира върху правната й сфера. Отговора на въпроса за наличие или липса на интерес от инициирането и провеждането на съдебното оспорване изцяло зависи от отговорите на обуславящите го три въпроса. В настоящият случай, първоинстанционният съд не е извършил цялостна преценка за наличие на правен интерес от оспорването, като този интерес внимателно трябва да се изследва по отношение на всеки един от жалбоподателите, със събирането на всички допустими по закон доказателствени средства, включително ако прецени необходимостта от това и чрез експертиза. Както се посочи по-горе, мотивите на съда за липса на правен интерес са основани единствено на вписания в търговския регистър предмет на дейност на дружествата, и липсата на доказателства, че същите изпълняват дейности в обхвата на чл. 2, т.1 от Директива 2018/1972 на ЕП и на Съвета от 11 декември 2018 г., както и че могат да изпълнят дейностите, заложени в обжалваните Условия за кандидатстване. Административният съд не е обсъдил възраженията на оспорващите в молба от 24.02.2025 г., подадена чрез адв. М. Горанова, според която дружествата извършват дейности, директно свързани с дейностите, обективирани в Условията за кандидатстване. Съдът не е извършил анализ на същността на оспорения административен акт, на дейностите които се предвиждат за финансиране, както и на това дали извършваната от оспорващите дейност е свързана с предмета на Условията за кандидатстване, респективно дали условията рефлектират в правната им сфера. Отделно от изложеното, с частната жалба от страна на оспорващите са представени нови доказателства, целящи да обосноват правния интерес от оспорване на процесните Условия за кандидатстване. Тези доказателства са представени за първи път пред касационната инстанция поради което определението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съд, който да извърши преценка за наличие на правен интерес съобразена с твърденията на страните и доказателствата по делото, а при положителен резултат - за разглеждане на жалбите по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд