Определение № 701 от 22.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12123/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на „Стария Пловдив - 96“ ООД, [ЕИК], против определение № 2324 от 10 октомври 2023 г., постановено по адм. дело № 95/2023 г. на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяната му. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани от ответника Общински съвет Пловдив. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на „Стария Пловдив - 96“ ООД срещу решение № 521, взето с протокол № 22 от 24 ноември 2022 г. на Общински съвет Пловдив, с което е одобрен окончателен проект за изменение на Общ устройствен план(ОУП) на гр. Пловдив, ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане, в частта относно ПИ с идентификатори 56784.531.2248 и 56784.531.2249 по КК и КР на гр.Пловдив, представляващи част от УПИ П-зеленина, подземни гаражи и трафопост, кв.97 по плана на кв.Христо Ботев - юг, гр.Пловдив. С обжалваното определение е отменено протоколно определение от 19 септември 2023г. за даване ход на делото по същество и на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на „Стария Пловдив - 96“ ООД против решение № 521 като недопустима. Решаващият съд е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване, тъй като не са налице условията, предвидени в хипотезата на чл. 127, ал. 13 ЗУТ. Определението е правилно и законосъобразно. В настоящия случай с оспореното решение № 521 е одобрен окончателен проект за изменение на ОУП на град Пловдив, ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане. Оспорването е за частта относно собствените на дружеството поземлени имоти с идентификатори 56784.531.2248 и 56784.531.2249 по КККР на град Пловдив. По делото категорично е установено, включително и чрез изслушаното заключение на вещото лице по допуснатата и приета СТЕ, че и по двата плана имотите са били предназначени за озеленяване. Разпоредбата на чл. 127, ал. 12 ЗУТ предвижда възможността ОУП да се обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ в 14-дневен срок от обнародването или приемането му от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. Съгласно чл. 127, ал. 13 ЗУТ непосредствено засегнати от предвижданията на ОУП са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Когато с план за изменение на устройствен план, е предвидено отреждане, което е идентично с това по изменяния (предходния) план, макар това предвиждане да е категорията на изброените в чл. 127, ал. 13 от ЗУТ, за собствениците на имотите не възниква право на оспорване. Такова право би възникнало ако едва с изменението на ОУП за първи път се засягаха непосредствено имотите им по смисъла на посочената правна норма. Това засягане е осъществено още с ОУП от 2007. На обжалване подлежи първоначалното отреждане за мероприятия посочени в чл. 127, ал. 13 от ЗУТ. На практика в настоящия случай не е налице изменение на ОУП което "да засяга" имотите на жалбоподателя, поради което за него не е възникнало право на оспорване. Правилен и обоснован е изводът на Административен съд Пловдив, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване по смисъла на чл. 127, ал. 13 ЗУТ, а именно - вярна е констатацията, че „Стария Пловдив - 96“ ООД не е собственик на недвижими имоти, непосредствено засегнати от предвижданията на ОУП с оглед наличие на активна легитимация за обжалването му. Изброяването съдържащо се в нормите на чл. 127, ал. 12 вр. ал. 13 ЗУТ, както бе посочено по-горе е изчерпателно и не е възможно да бъде тълкувано разширително. Неоснователни са и доводите, че съдът не е обсъдил доводите за нищожност, доколкото съдът би имал задължение да обсъди наведените от жалбоподателя доводи, вкл. и за нищожност, единствено при наличие на правен интерес от подаване на жалбата, какъвто в настоящия случай безспорно липсва. Воден от гореизложеното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав