Определение № 3776 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2053/2025 г.

Образувано е по жалбата на Н. Т. С. и П. А. В. против Постановление №23/ 29.01.1998 г. на Министерския съвет за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводство, актуална редакция бр.85 от 10.10.2023 г., с което е приет единствен член, с който са определени цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството, съгласно приложения №1 и №2. Твърдят, че оспореното ПМС е нормативен административен акт- правила и тарифи с многократно приложение, които ще се прилагат за целите на наказателните производства по отношение на неопределен кръг лица. Първата жалбоподателка обосновава правен интерес за оспорване на посоченото ПМС с обстоятелството, че е била засегната чрез прилагането му в рамките на наказателно производство. Паричната равностойност на инкриминираните вещества се определя не в съответствие със събраните доказателства, а чрез оспореното ПМС. Налице е опасност от последващо подобно нарушение, което обосновава правен интерес за оспорване. Втората жалбоподателка П. В. твърди, че е [заличен текст] и като защитник среща трудности при защитата на доверителите си срещу обвиненията за конкретно изчислена стойност на предмета на престъплението по ПМС №23/1998 г. Става въпрос за метод за оценяване на наркотични вещества, това ограничава правата на защитника като самостоятелна страна в наказателния процес. Създадена е изкуствено конструкция да се определят „цени“ за нуждите на наказателното производство и на практика превръща въпроса за стойността на наркотичните вещества от въпрос относно фактите във въпрос относно правото. Това пречи на жалбоподателката да упражнява адвокатската си дейност съобразно вътрешното си разбиране за закона. Ограничено е правото на адвоката по чл.99, ал.1 от НПК да прави искания, бележки и възражения във връзка с нормативно определената цена. Нарушават се процесуалните права на защитника като страна в процеса, съдът не може да контролира правилността на ПМС. Следователно се нарушава принципа за справедливост на съдебното производство. Ответната страна Министерският съвет на Република България изразява становище за недопустимост на жалбата поради липса на предмет. ПМС №23/1998 г. няма белезите на нормативен административен акт, може да е общ административен акт, но не и такъв по чл.75 от АПК. Разпоредбите имат еднократно действие- определят се цени само за нуждите на съдопроизводството. Видно от съдържанието не са приети нормативни разпоредби. За жалбоподателките не е налице правен интерес да оспорват нормативния акт, поради което липсва положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните. Не е налице елемента „засягане“ по чл.120, ал.2 от Конституцията. С ПМС № 23/1998 г. нито се отнемат пряко права, нито се създават задължения. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като обсъди доводите в жалбата и на издателя на оспореното ПМС №23/1998 г., след като извърши служебна проверка на изпратената преписка, намира, че делото следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес от оспорване. Предмет на оспорване пред Върховния административен съд е ПМС №23/29.01.1998 г., издаден от Министерския съвет първоначално на основание чл. 6, ал. 2 от Закона за нормативните актове, като с член единствен са определени цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството, съгласно приложения №1 / цени според процентно съдържание на активен компонент/ и №2 /цени на наркотични вещества, пласирани на улицата/. В доклада на министъра на правосъдието е посочено, че съдопроизводството се нуждае от фиксирани цени на наркотични вещества поради понятията в Наказателния кодекс „ големи размери“ и „особено големи размери“ за престъпления, свързани с контрабандата и незаконната продажба на наркотични вещества. Идеята е критерият да е еднакъв за всички престъпления, като цените са определени на базата международните цени. След изтекъл голям период от време, през който не са актуализирани цените на наркотичните вещества и са прекратени досъдебни производства на основание чл. 9, ал. 2 от НК, появили се нови наркотични вещества, е изменено ПМС № 23/1998 г. ДВ бр. 68 от 8.08.2023 г., в сила от 8.08.2023 г. на основание законова делегация с чл. 26а от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Определени са цени за нуждите на съдопроизводството на наркотичните вещества в три списъка, съгласно чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с Постановление № 293 на Министерския съвет от 2011 г. Правилната оценка на наркотичните вещества е от значение при преценката на обществената опасност на деянието, както и при правилната квалификация на деянието, съответно за налагане на справедливо наказание, предвид Тълкувателно решение №1 от 30.10.1998 г. по т.н.д.№1/1998 г. на ОСНК относно определяне на квалифициращите признаци „големи размери“ и „особено големи размери“ за различните видове престъпления. Следователно, предвид препращащата норма в закона Министерският съвет да определя цените на наркотичните вещества за целите на наказателното производство, определени и класифицирани в списъци като наркотични по ред, разписан в Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС №293/ 27.10.2011 г., ДВ бр.87/ 4.211.2011 г. въз основа на Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, следва да се приеме, че постановлението представлява нормативен административен акт не само по форма, но и като съдържание. Има за цел да бъде част от нормативната регулация на обществени отношения свързани с наркотични вещества и следователно приложението е многократно и по отношение на неопределен и неограничен брой адресати. Жалбоподателката Н. Т. С. няма правен интерес от оспорване на ПМС №23/1998 г. Приложена е присъда №16/ 23.05.2024 г. по НОХД № 445/ 2024 г. на Апелативен съд –София, с която е отменена осъдителна присъда №109/ 7.09.2022 г. на Софийски градски съд и жалбоподателката е призната за невинна в това, че в периода от 21.12.2019 г. до 22.12.2019 г. в съучастие с друго физическо лице при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително е държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества на обща стойност 37 238, 14 лв. и прекурсори за производство на наркотични вещества с цел разпространение и съоръженията за производство на наркотични вещества и е оправдана по обвинението по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.1, алт.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 8.06.2024 г. Оправдателна присъда по обвинение за държане на наркотични вещества с цел разпространение не обосновава правен интерес от оспорване на ПМС №23/1998 г. Целта на съдебната защита по чл. 185 и сл. от АПК е разпоредби, които регулират обществени отношения в нарушение на нормативен акт от по-висока степен да престанат да бъдат част от позитивното право. Поради това с чл. 186 от АПК законодателят е поставил изисквания за наличието на правен интерес. Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат само онези граждани, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати него. С решение № 5 от 17.04.2007 г. на КС по к. д. № 11/2006 г. Конституционният съд приема, че чл. 186, ал. 1 от АПК съответства на Конституцията на РБ и са развити съображения, че активна легитимация за оспорване имат всички правни субекти в случаите, когато подзаконовият нормативен акт пряко засяга права, законни интереси или създава задължения за тях. Оправдателната присъда оборва твърдението, че правата и законните интереси на жалбоподателката вече са били засегнати от приложението на посоченото ПМС в рамките на наказателното производство при определяне на паричната равностойност на инкриминираните вещества. Теоретичната и към момента безпринципна вероятност жалбоподателката някога в бъдеще да извърши противоправно поведение, имащо връзка с наркотични вещества, и в хода на наказателно производство да бъдат засегнати или застрашени от засягане нейни права или законни интереси именно във връзка с прилагането на ПМС №23/1998 г., не обосновава правен интерес към момента. Легитимацията при съдебната защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу актове на изпълнителната власт, която допуска Конституцията, е максимално отворена, но не и безгранична. Заинтересоваността за оспорване на нормативен административен акт следва да е правомерна, лична и обоснована. В решението по к.д. № 11/2006 г. Конституционният съд изрично посочва, че формулата за интерес по презумпция не принадлежи към световните демократични стандарти в публичното право и е чужда в същата степен, както и вината по презумпция. Аргументи от бъдещи несигурни събития не могат да се черпят, за да се обоснове правен интерес, защото чл.186, ал.1 от АПК изключва възможността основание за оспорване на нормативен административен акт да е защитата на законността и правовата държава. Не е налице правен интерес за втората жалбоподателка, която се обосновава с чл. 253, т. 2 от НПК и правото да участва като защитник в съдебно наказателно производство като страна. Качеството страна в съдебната фаза на наказателното производство не обосновава правен интерес за оспорване на нормативен административен акт по реда на чл.185 и сл. от АПК. За да е налице такъв, следва оспорената правна норма да засяга или застрашава личната правна сфера на субекта, а не тази на негов клиент. В случая жалбоподателката П. В. твърди, че наличието на правна регламентация с ПМС №23/98 г. относно цени на предмета на престъпление, я ограничава и й създава трудности да иска доказателства за това обстоятелство по свое вътрешно убеждение и съобразно професионалното си убеждение. В същото време цитира чл.51 от ЗА за отговорността на адвоката да гарантира в максимална степен правата и законните интереси на клиентите си. Правният интерес е за представляваните в наказателното производство лица, които поради извършено противоправно деяние във връзка с наркотични вещества попадат под действието на ПМС №23/1998 г. и в този смисъл тяхната лична правна сфера е засегната или може да бъде засегната. Не е така за лицата, които в качеството си на адвокати защитават чужди права и интереси. Да се признае легитимация, без да се обосновава правен интерес и без има нарушаване или застрашаване на лични права на жалбоподателя, може да има нежелан ефект по отношение на други правни субекти, които попадат в кръга на засегнатите от правната уредба субекти, но не упражняват право на защита по причини, свързани с лична преценка за добро нормотворчество. Предвид изложеното и на основание чл. 159, т. 4 вр. с чл.196 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение