Определение № 63 от 18.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4592/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Х. Р. срещу определение № 1016 /05.10.2021 г., постановено по в.гр.д. № 1953 /2021 г. на Пловдивски окръжен съд, с което на основание чл.248, ал.1, пр.1 ГПК е допълнено решение № 328 /23.08.2021 г. по делото (в.гр.д. № 1953 /2021 г. на ПОС) в частта за разноските, като М. Х. Р. е осъден да заплати на „Л.“ Е сумата 1 400 лева за направени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Ответната страна „Л.“ Е.в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. Въззивният съд е приел, че с отговора на въззивната жалба, както и с допълнителна молба, която е докладвана в открито съдебно заседание, ответникът във въззивното производство „Л.“ Е. е поискал присъждане на разноски, бил е представляван от упълномощен адвокат, а в представения договор за правна защита е отразено заплащането на уговореното възнаграждение в размер на 1 400 лева. Неоснователно е възражението на М. Р., че допълнително възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като не е представен списък на разноски. Въззивният съд, като се е позовал на т.8 и т.9 от ТР 6 / 06.11.2013 г. на по т.д. № 6 /2012 г. на ОСГТК на ВКС и посочени решения на ВКС, е приел, че липсата на такъв списък не е пречка съдът да откаже да допълни решението в частта му за разноските - прилагането на такъв списък е предпоставка за допустимост само когато направено искане за изменение на решението в частта за разноските. Въззивният съд е приел, че в конкретния случай с решението си не се е произнесъл относно своевременно направено искане от ответната страна за присъждане на разноски, поради което молбата е основателна и следва да бъде уважена. По основателността на частната жалба: Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по съображенията, изложени в мотивите на обжалваното определение, които настоящият състав споделя и към които може да препрати по реда, предвиден в разпоредбата на чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК. Доводите на частния жалбоподател, че е направено искане за изменение на решението в частта за разноските, а не за допълване, е неоснователно. Въззивният съд обосновано и правилно е приел, че в случая от него е поискано допълване, а не изменение на въззивното решение в частта за разноските - в съответствие с разрешението на т.8 от ТР № 6 / 06.11.2013 г. на по т.д. № 6 /2012 г. на ОСГТК на ВКС, на което се е позовал, е приел, че в случая е осъществена първата хипотеза, предвиден в чл.248, ал.1 ГПК и че (въззивният съд) не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски, поради което следва да го направи. С т.8 от тълкувателното решение е прието, че липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. В мотивите към т.8 от тълкувателното решение е прието, че пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл.80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. Поради това, че противоречат на приетото с т.8 от тълкувателното решение, доводите на частния жалбоподател за обратното – че представянето на списък на разноски по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за допълване на решението в частта за разноските, са неоснователни. Така настоящият състав приема извода, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно, а искането на ответника за осъждане на частния жалбоподател да му заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение е основателно и доказаното с представения договор за правна защита и съдействие, в което е отразено уговарянето и заплащането на сумата 300 лева. Воден от изложеното съдът