Определение № 21 от 26.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 406/2011 г.

Производство по чл.288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – П. срещу решение №266 от 22.12.2010г. по в.гр.дело №92/2010г. на Великотърновския апелативен съд, с което дружеството е осъдено да заплати на ЗК”Н.” сумата от 6836.60 лв., представляваща нереализирана печалба за 2008/2009г. за обработваните от дружеството 620 дка земеделски земи, арендувани от кооперацията, както и в частта, с която не е уважено възражението му за прихващане. Искането е за отмяна на решението като неправилно и за отхвърляне иска по чл.59 ЗЗД като неоснователен. С обжалваното решение е отменено решение № 89 от 28.06.2010г. по т.д. №144/2009г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която “ ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 7256.50 лв.”, отхвърлен е искът на ищеца ЗК “Н.” против ответника [фирма] за сумата над 6836.60 лв. до сумата от 7256.50 лв. като неоснователен и е потвърдено решението в останалата обжалвана част. В мотивите на решението си въззивният съд е приел, че искът по чл.59 ЗЗД е основателен за сумата от 6836.60 лв., неоснователен е за разликата от 6836.60 лв. до 7256.50 лв, поради което първонстанционното решение следва да бъде отменено за разликата от 6836.80 лв. до 7256.50 лв. Като е постановил отмяна на решението на първата инстанция за сумата от 7256.50 лв., а е отхвърлил искът за разликата от 6836.80 лв. до 7256.50 лв., въззивният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, което налага прекратяване на производството по настоящото дело и изпращане на делото на Великотърновския апелативен съд за отстраняването й по реда на чл. 247, ал.1 ГПК. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение