Определение № 4202 от 09.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4057/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 507710/26.09.2022 г., с която е обжалвано определение № 299 от 15.09.2022 г., постановено по гр.д. № 1632/2011 г. по описа на ВКС за оставяне без разглеждане молба по чл. 250 ГПК с вх. № 4235/16.05.2022 г. на Д. С. Д. за допълване на определение № 26 от 01.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1632/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, III г. о. Жалбоподателят Д. С. Д. моли да се отмени обжалваното определение като неправилно и да бъде уважена молбата му за допълване. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпило писмено становище от ответната страна в производството Институт по електроника – БАН, в което процесуалния им представител излага съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. С молба вх. № 4235/16.05.2022 г. Д. Д. е поискал допълване на определение № 26 от 01.02.2022 г. постановеното по гр.д.№1632/2011г., като е поддържал, че ВКС не се е произнесъл по искането му в молба вх. № 68670/15.11.2021 г. да отмени определение № 789 от 01.06.2012 г. по гр. д. № 1632/2011 г. на ВКС. За да постанови обжалваното определение и остави без разглеждане молбата по чл. 250 ГПК съставът на III – г.о. е посочил, че страната може да поиска да бъде допълнено решението, респ. определението, ако съдът не се е произнесъл по цялото ѝ искане. Прието е, че молба по чл. 250 ГПК може да се подаде в едномесечен срок от връчването на съдебния акт, когато е обжалваем или от влизането му в сила, когато е необжалваем, а в случая молба с вх. № 4235/16.05.2022 г. е подадена след изтичане на преклузивния срок. Прието е, че съдебният акт, чието допълване се иска, е връчен на молителя на 01.03.2022 г., молбата му по чл. 250 ГПК е подадена на 16.05.2022 г., а спазването на срока за подаването й е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост и с неговото изтичане се погасява правото на страната същата да бъде разгледана по същество. По изложените съображения е прието, че молбата за допълване на определението е процесуално недопустима и е оставена без разглеждане. При така установените данни по делото Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е правилно. Препис от определение № 26/01.02.2022 г. по гр.д. № 1632/2011 г., чието допълване е искал частния жалбоподател Д. С., му е връчен на 01.03.2022 г./лист 138 по делото/, поради което срокът за надлежно упражняване на правото да се иска неговото допълване е изтекъл на 08.03.2022 г., а подадената молба с вх. № 4235/16.05.2017 г. е процесуално недопустима, като подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 250, ал. 1 ГПК. Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но само доколкото са налице процесуалните предпостaвки за това. Спазването на уредените с императивни правни норми преклузивни процесуални срокове за реализиране на конкретни процесуални права е абсолуютно условие за разглеждането на молби, подадени след тяхното изтичане, по същество, както правилно е прието и в обжалваното определение, поради което същото следва да се потвърди. Предвид изложените съображения съдът: