Определение № 1122 от 15.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 732/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на „Лиел Констракшън“ ЕООД за допълване в частта за разноските на определение №2562 от 25.08.2025 г. по т.д.№732/2025 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 51 180 лв. с ДДС. Ответниците по молбата [община] и „ЗМБГ“ АД заявяват становище за неоснователността й, както и че дори и да бъдат присъдени, разноските за адвокатско възнаграждение са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществените от процесуалния представител действия. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като разгледа доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното: Молбата е допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок. Разгледана по същество същата е частично основателна. Видно е, че с отговорите на касационните жалби [община] и „ЗМБГ“ АД, по които е образувано т.д.№732/2025 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, ответникът по касация „Лиел Констракшън“ ЕООД е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като е представил доказателства за наличие на договор за правна помощ и за заплащане на адвокатско възнаграждение в общ размер на 51 180 лв. с ДДС. Тъй като с влязлото в сила определение №2562 от 25.08.2025 г. по т.д.№732/2025 г. на ВКС, ТК, Второ отделение касационно обжалване не е допуснато, а настоящият състав на ВКС не се е произнесъл по своевременно направеното искане на „Лиел Констракшън“ ЕООД за присъждане на разноски, молбата за допълване на определението в частта за разноските се явява основателна. Основателни са обаче и своевременно наведените от [община] и „ЗМБГ“ АД доводи за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ответника по касация. Производството, образувано по касационните жалби не се отличава с особена фактическа и правна сложност, правната защита на „Лиел Констракшън“ ЕООД в касационното производство се е изразила само в изготвянето на отговори на касационните жалби и изложенията по чл.284, ал.3 от ГПК, а и по изведените от касаторите правни въпроси, обусловили решаващата воля на съда, е налице трайно установена практика на ВКС, както е прието в определението, чието допълване се иска. С оглед изложеното уговореното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно, поради което и с оглед размера на цената на исковете разноските следва да се присъдят до сумата от 14 000 евро с ДДС. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение