Определение № 6026 от 16.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4054/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. И. В. от гр. София, против определение № 3645/08.04.2024 г., постановено по адм. дело № 332/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лева и е върната частната му жалба против определение № 2121/27.02.2024 г., постановено по делото. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, с което като цяло В. не е съгласен, като също така се посочва, че е налице отказ от правосъдие. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена против подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение № 2121/27.02.2024 г., постановено по адм. дело № 332/2024 г. по описа на АССГ, е оставен без разглеждане предявеният от В. иск против Министерски съвет на Република България за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 400 000 лева, произтичащи от неправомерни бездействия на ответника да изпълни задълженията си, предвидени в Конституцията, както и от отнемането без правно основание на имот, собственост на В.. До горния резултат се е стигнало след като с определение №1422/07.02.2024 г. АССГ е оставил без уважение искането на В. да бъде освободен от заплащане на държавна такса по делото, като съответно такава не е и внесена. По делото e постъпила частна жалба, като при проверката на редовността на същата първоинстанционният съд установил, че към нея не е приложен документ за заплатена държавна такса в размер на 15 лева и частната жалба не е приподписана от адвокат, поради което с разпореждане от 12.03.2024 г. съдът дал указания на В. за отстраняване на констатираните нередовности с изричното отбелязване, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, жалбата ще бъде върната. След получаването на съобщението от частния жалбоподател, по делото постъпил документ /молба/ от 13.03.2024 г., адресирана до различни институции, с която не са отстранени нередовностите по частната жалба против определение № 2121/27.02.2024 г., постановено по делото. Въпреки това, АССГ приел тази молба като искане за освобождаване от заплащане на дължимата в размер на 15 лева държавна такса. Така съобразявайки изложеното, приложимия закон и това, че В. не е представил нови документи, различно от тези, въз основа на които съдът е оставил без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса по исковата му молба с определение от 24.01.2024 г., първоинстанционният съд оставил без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лева. Приел още, че реално констатираните нередовности по частната жалба не са отстранени, поради и което АССГ върнал частната жалба на В. против определение № 2121/27.02.2024 г., постановено по адм. дело № 332/2024 г. по описа на АССГ. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Реализирането на правото на оспорване на съдебен акт от страната, зависи от законовите изисквания за надлежното му упражняване, в това число от наличието на всички процесуални предпоставки. Както правилно административният съд е посочил, размерът на дължимата държавна такса по делата по ЗОДОВ се определя по правилото на чл. 9а, съгласно което за делата по този закон се внася държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет. Съгласно чл. 2а от Тарифата по чл. 73 ГПК - Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по искове за обезщетение по ЗОДОВ се събира такса от 10 лв. за граждани, ЕТ и ЮЛНС. Според чл. 19 от същата тарифа за частни жалби по този вид дела дължимата държавна такса е 15 лв. С разпореждане на АССГ от 12.03.2024 г. са дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности на жалбата, което разпореждане е надлежно съобщено на В., но въпреки това той не е изпълнил изискванията в указания срок и с това не е отстранил нередовностите. Изпълнението им не се констатира и към настоящия момент. Липсва внесена държавна такса и приподписване на частната жалба от адвокат. Наред с това, от жалбоподателя не се правят твърдения в обратна насока и не се представят доказателства за това. Нещо повече, административният съд е приел представената на 13.03.2024 г. молба като такава за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса, но правилно я е оставил без уважение, защото В. не е представил доказателства, които да показват промяна на обстоятелствата, при които съдът се е произнесъл два месеца по-рано. Това неизпълнение на указанията в срок е довело до невъзможност да бъде проведено съдебно производство. Редовността на жалбата е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на обжалване, а отсъствието й изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. След като не е отстранена нередовността на оспорването, обосновано и правилно административният съд е оставил без уважение искането на В. за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лева и върнал частната му жалба против определение № 2121/27.02.2024 г., постановено по адм. дело № 332/2024 г. по описа на АССГ. Предвид изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. чл. 213а, ал. 7 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,