Определение № 108 от 24.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3397/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 18 от 11.03.2021 г. по гр.д.№ 476/ 2020 г. /допълнено в частта за разноските с постановено по същото дело определение № 100360/ 07.05.2021 г./, с което е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд по гр.д.№ 557/ 2018 г., и по този начин са отхвърлени исканията на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от Д. и И. Б. на незаконно придобито имущество на обща стойност 360 349,88 лева В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК КПКОНПИ поставя като основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправния въпрос „Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и доводи на страните и да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?“. Според касатора този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Освен това повдига материалноправни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и синтезирани в следния смисъл: при преценката налице ли е значително несъответствие по смисъла на пар.1 т.7 ДР ЗОПДНПИ /отм./ и пар.1 т.3 ДР ЗПКОНПИ длъжен ли е съдът да вземе предвид размера на постъпили по банкови сметки на ответниците суми, за които не е установено законово основание за постъпването им, ако те не са налични в края на проверявания период, съставляват ли такива суми „имущество“ по смисъла на цитираните закони и подлежат ли на отнемане. За този въпрос касаторът поддържа, че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, евентуално – че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа също очевидна неправилност на обжалвания акт. Ответниците Д. А. Б. и И. Я. Б. оспорват жалбата. Жалбата на КПКОНПИ е допустима, но за произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване е налице привременна пречка. Въззивният съд установил, че ответникът Б. бил признат за виновен със споразумение по НОХД № 693/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд в извършване на престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4 НК, посочено в чл.108 ал.1 ЗПКОНПИ. Ответницата била негова съпруга и от брака си имали две деца. Общо за периода двамата имали приходи в размер 346 883 лв и разходи в размер 154 180 лв., т.е. нетният им доход бил в размер на 192 703 лв. През въпросния период те придобили имущество на обща стойност 114 600 лв. При тази фактически констатации въззивният съд извел, че няма основание за отнемане на имущество от ответниците. Посочил, че съпоставката на стойността на придобитото от ответниците имущество с размера на нетния доход не разкрива изискуемата от закона разлика от 250 000 лв. Значителното несъответствие според съда се преценявало единствено като разлика между нетния доход и реално притежаваното имущество от ответниците по исковата молба в края на изследвания период. Такова било само имуществото, подлежащо на отнемане като налично в патримониума на проверяваното лице и свързаните с него. Паричните средства, разходвани в проверявания период, но неналични в края му, не представлявали имущество и стойността им не можело да се включи, за да увеличи паричното му изражение, а оттам и размера на несъответствието. С оглед тази мотивировка на обжалваното решение, в него въззивният съд е разрешил поставения от касатора и прецизиран при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС материалноправен въпрос. Отхвърлянето на искането за отнемане на имущество от ответниците е мотивирано чрез даване на отрицателен отговор. Същият въпрос се разрешава противоречиво от състави на Върховния касационен съд, като за преодоляване на това противоречие е образувано Тълкувателно дело № 4/ 2021 г., ОСГК, ВКС. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/ 07.05.2014 г. по тълк.д.№ 8/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, в този случай касационните производства по дела, по които е разрешен от въззивния съд същия въпрос, трябва да бъдат спрени. В същото тълкувателно решение е посочено, че определението за спиране е окончателно, то не подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд