Определение № 10719 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8746/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. У. В. срещу определение от 29.05.2024 г. по адм. дело № 401/2024 г. на Административен съд (АС) - Русе. С обжалваното определение, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е спряно производството по адм. дело № 401/2024 г. на Административен съд – Русе. Частният жалбоподател – П. У. В. счита, че определението е неправилно. Излага, че спирането е незаконосъобразно, предвид наличието на предхождащо определение, с което е указан срок на ответника по делото да представи писмени доказателства и преди изтичането на посочения срок от седем дни. Сочи, че не са налице доказателства в материалите по делото, че срещу него е образувано наказателно производство и е привлечен в качеството на обвиняем. Изводът на решаващия съдебен състав, че са налице престъпни обстоятелства от значение за производството е неоснователен. Предвид обстоятелството, че не е приел резултата от извършения полеви тест, меродавен за правнорелевантния факт - употреба на наркотични вещества или техни аналози, е резултатът от кръвното изследване, за което е дал проба. Съдът е следвало да се произнесе по жалбата срещу заповедта, а не да спира производството по делото, още повече, че няма данни за образувано наказателно производство. Прави искане определението да бъде отменено. Ответникът – началникът на група в сектор „Пътна полиция“ (СПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Русе, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството по адм. дело № 401/2024 г. на Административен съд - Русе е образувано по жалба на П. У. В. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 24-1085-000299 от 11.04.2024 г. на началник група в СПП при ОДМВР – Русе, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, спрямо В. е приложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена за това, че на 11.04.2024 г., в гр. Русе, на [улица], до блок [адрес], В. е управлявал лек автомобил "БМВ", с рег. №[рег. номер], под въздействието на наркотични вещества или техни аналози. Пробата е извършена в 00.23 ч. с техническо средство "Дръг тест 5000", фабр. № ARNJ 0003, което отчело употреба на канабис. Издаден бил талон за изследване №269406. За да постанови определението си съдът е посочил, че е представена справка за извършено изследване от СМДЛ „Здраве - 99“ ООД с ID 2078832/11.04.2024 г. и Протокол за резултати от изследване УИН 1900000359/24.04.2024 г. на Специализирана медико-диагностична лаборатория (СМДЛ) “Рамус“ ООД, от които се установява негативен резултат за употреба на наркотици от жалбоподателя, в деня, в който е извършена и проверката от полицейските служители и които резултати противоречат на установените такива с полевия тест. Счел е, че установеното нарушение може да представлява престъпление, санкционирано по реда на Наказателния кодекс (НК). Поради това е приел, че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и следва да спре производството по делото до решаване на въпроса за отговорността на В. със съответен акт на административния орган. Определението е неправилно. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК съдът спира съдебното производство с определение, когато при разглеждане на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданския спор. По силата на чл. 144 АПК нормата е приложима и за административните дела. В конкретния случай съдът не е посочил, кои са установените в хода на съдебното производство престъпни обстоятелства. Счел е, че такива може да са налице, но същевременно е спрял производството до решаване на въпроса за отговорността на В. със съответен акт на административния орган. Посоченото препятства проверката на настоящата инстанция относно законосъобразността на определението и води до неговата отмяна. Предвид изложеното определението следва да бъде отменено, а производството върнато на първоинстанционния съд. Ако съдът счита, че е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, той следва надлежно да мотивира определението си, за да е възможно, при евентуалното му обжалване, да се извърши преценка за неговата законосъобразност Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,