Определение № 60304 от 25.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3114/2021 г.

Производството е по реда на чл.309, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на К. Д. С. за спиране изпълнението на влязлото в сила въззивно решение № 114/20.01.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 3562/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отменено решение № 260658/13.10.2020 г. по гр.д. № 18957/2019 г. на Районен съд – Варна и е отхвърлен предявеният от молителя отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК срещу „Електроразпределение Север“ АД за установяване, че не дължи сумата от 6 102.17 лв. – начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителите стойност на ел. енергия за обект в [населено място], за която е издадена фактура № [ЕГН]/ 01.10.2019 г. Срещу въззивното решение е подадена молба за отмяна с вх. № 295315/28.07.2021 г., която е в процес на администриране. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за спиране следва да се остави без уважение, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл.309, ал.1 ГПК, подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението, но по искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл.282, ал.2 – ал.6 ГПК. По посочения ред може да се спира изпълнението само на решения, които подлежат на принудително изпълнение - т.е. на осъдителни въззивни решения (чл.404, т.1 ГПК), но не и решения, постановени по установителни искове, какъвто е искът по чл.124, ал.1 ГПК, по който е образувано настоящото дело. По тези искове търсената защита се изчерпва със силата на пресъдено нещо, като постановеното решение не се ползва с изпълнителна сила и не подлежи на принудително изпълнение. По изложените съображения подадената молба следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение