Определение № 923 от 11.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4540/2014 г.

Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК. Обжалвано е определение (допълнително решение) № 2452 от 20.06.2013 година по гр.д. № 612/2012 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено без уважение искане за изменение на решение № 1019 от 15.03.2013 г. в частта му за съдебните разноски. В частната жалба срещу определението, постъпила от [община] се поддържа, че съдът неправилно не е определил дължимите разноски на страна, по отношение на която производството по делото е прекратено. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Гражданско дело № 10/2009 г. на Разложки районен съд е образувано по искова молба, с която В. Я. П. от [населено място] е предявила против [община] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. С решение № 1717 от 29.05.2009 г. предявените срещу [община] искове са уважени. Първоинстанционното решение е отменено с въззивно решение № 479 от 23.10.2009 г. по гр.д. № 747/2009 г. на Благоевградски окръжен съд. Въззивното решение е отменено с решение № 204 от 23.07.2012 г. по гр.д. № 80/2010 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания, че след констатацията за предявяване на иска срещу ненадлежен ответник, съдът е следва да остави исковата молба без движение като предостави на ищцата възможност да посочи ответник, съобразно въведените фактически твърдения с кого е възникнало трудовото и правоотношение. При новото разглеждане на делото (гр.д. № 612/2012 г. на Благоевградски окръжен съд), след отстраняване на нередовностите на исковата молба, производството е продължило с ответник ОДЗ „Я.”. Искането на ответника [община] за присъждане на съдебни разноски в производството е оставено без разглеждане предвид замяната му с надлежния ответник ОДЗ „Я.”. С определение (допълнително решение) № 2452 от 20.06.2013 година е оставено без уважение и искане за изменение на решение № 1019 от 15.03.2013 г. в частта му за съдебните разноски, предвид обстоятелството, че молителят не е страна по спорното правоотношение; заменен е като страна без прекратяване на производството по делото, поради което не могат да му бъдат присъдени разноски на основание чл. 78, ал.4 ГПК. Определението е незаконосъобразно. Съдебните разноски се определят съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Съобразно тези правила, всяка от участвалите в производството по делото страни понася съдебните разноски съобразно изхода на делото. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. При конституиране на нов ответник на мястото на първоначално посочения, производството спрямо първоначалния ответник се прекратява и при своевременно направено искане за това му се присъждат направените съдебни разноски. Първоначалният ответник по делото е участвал в производството по гр.д. № 10/2009 г. на Разложки районен съд; гр.д. № 747/2009 г. на Благоевградски окръжен съд и гр.д. № 80/2010 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Производството по отношение на този ответник е прекратено след уточнение на исковата молба и конституиране на надлежен ответник по искане на ищеца (без съдът да се е произнесъл с нарочно определение), поради което и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК му се дължат направените в инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 431,25 лева, съставляващи адвокатски възнаграждения по договори за правна помощ (л. 53 от гр.д. № 10/2009 г. и л. 37 от гр.д. № 80/2010 г.) с адвокат А. П. от адвокатска колегия Благоевград, за присъждане на които е направил своевременно искане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение