Определение № 159 от 27.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 760/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба от 04.01.2013г. на [фирма], [населено място], с искане за допълване на определение № 801/ 07.12.2012г. по ч.т.д. № 760/2012г. по описа на ВКС, I ТО, като се присъдят направените от молителя разноски по настоящото дело в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата, [фирма], [населено място], не заявява становище по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като разгледана по същество е основателна. С определение № 801/ 07.12.2012г. на ВКС, I ТО, по настоящото дело е потвърдено разпореждане № 1524 от 29.09.2012г. по т.д. № 29/2012г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу постановеното по делото въззивно решение № 248/ 06.06.2012г. В определението липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски в полза на ответника по частната жалба, [фирма], съдържащо се в отговора на частната жалба. Видно от представения с отговора на частната жалба договор за правна защита и съдействие, за изготвянето на отговора молителят е заплатил на адв. А. М. възнаграждение в размер на 500 лева. С оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноските, представянето на доказателства за тяхното реално заплащане и липсата на произнасяне на съда по искането за присъждането им, молбата по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.78 ГПК за допълване на определението в частта за разноските следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд