Определение № 3142 от 27.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2534/2024 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 8134 от 10.10.2024г. на „Многопрофилна болница за активно лечение Уни Хоспитал“ ООД срещу определение № 256 от 17.07.2024г. по в.т.д. № 596/2023г. на Апелативен съд – Пловдив. С определението е оставена без уважение молба вх. № 5179 от 17.06.2024г. на дружеството по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 233 от 10.06.2024г. в частта на разноските, като направените от него разноски за адвокат във въззивното производство се присъдят в пълния претендиран размер от 72 000 лева с ДДС. С въззивното решение е било потвърдено решение № 107 от 28.08.2023г. по т.д. № 162/2021г. на Окръжен съд - Пазарджик в осъдителната му част - за уважаване на исковете на „Многопрофилна болница за активно лечение Уни Хоспитал“ ООД срещу Национална здравноосигурителна каса за сумата от 2 246 509. 04 лева главница и 372 146. 81 лева лихви за забава. Оплакванията на жалбоподателя са, че от въззивния съд не е бил съобразен характерът на направеното от въззивника НЗОК възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК – адвокатското възнаграждение да се намали, ако надвишава минимума по Наредба № 1/2004г. Съдът не може служебно и без да е налице такова възражение да се произнесе по въпроса за прекомерността, а е обвързан с това, с което е сезиран от възразяващата страна. Възражението за прекомерност е направено под условие, но хонорарът в случая не само не надвишава, а е под определения минимален такъв. Дори да се приеме, че съдът е дължал произнасяне по възражението, той е излязъл извън искането на насрещната страна. Присъдените разноски от 5 000 лева от възнаграждението, за което не е посочено дали е с или без включен ДДС, не съответстват и на конкретните извършени от адвоката действия. Съдебният акт трябва да съдържа не само мотиви защо хонорарът е прекомерен, а и мотиви за начина на определяне на конкретния присъден размер. Жалбоподателят иска обжалваното определение да бъде отменено, като на страната бъде присъдено цялото заплатено от нея адвокатско възнаграждение, евентуално да се присъди по-висок по размер хонорар предвид фактическата и правна сложност на делото, процесуалните действия, интересът, който се защитава, спецификата на предмета на делото, както и да се посочи дали същият се присъжда с или без ДДС. От насрещната страна по жалбата Национална здравноосигурителна каса е подаден отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Според дружеството обжалваното въззивно определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Било е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК и правилно съставът на Апелативен съд – Пловдив е съобразил решението от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22. По всяко дело, по което е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, националният съд ще следва да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото без да бъде ограничаван от определения в Наредба № 1/2004г. размер на адвокатското възнаграждение. В случая съдът е направил анализ на фактите и обстоятелствата от значение за разноските – възнаграждението на адвоката за положения от него труд да е справедливо и обосновано, но не и прекомерно. Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е основателна. С решение № 107 от 28.08.2023г. по т.д. № 162/2021г. на Окръжен съд - Пазарджик са били уважени исковете на жалбоподателя срещу НЗОК за заплащане на сума от 2 246 509. 04 лева главница и 372 146. 81 лева лихви за забава, дължими по договор за извършване на амбулаторни процедури, договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и договор за извършване на клинични процедури от 30.05.2018г. Срещу решението е била подадена въззивна жалба от ответника и въз основа на нея е било образувано в.т.д. № 596/2023г. на Апелативен съд – Пловдив. В последното проведено открито съдебно заседание от 22.05.2024г. от името на болничното заведение е било поискано присъждане на направените разноски за адвокат от 72 000 лева с ДДС, за което е бил представен списък по чл. 80 от ГПК. Към списъка са били приложени договор за предоставяне на правни услуги от 16.10.2023г. с предмет изготвянето на отговор на въззивната жалба и процесуално представителство във въззивното производство при възнаграждение от 60 000 лева без ДДС, две данъчни фактури, както и платежни нареждания за кредитен превод. Относно разноските, претендирани от въззиваемата страна, от името на НЗОК е било заявено, че се прави възражение за прекомерност в случай, че жалбата бъде оставена без уважение и заявеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна е над минималните размери по Наредба № 1. С решение № 233 от 10.06.2024г. на въззивния съд първоинстанционното решение е било потвърдено. На „Многопрофилна болница за активно лечение Уни Хоспитал“ ООД са били присъдени 5 000 лева от разноските. Съдът е приел, че направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно, а сумата от 5 000 лева съответства на фактическата и правна сложност на делото и конкретно извършените от името на адвоката – процесуален представител по пълномощие съдопроизводствени действия. С молба вх. № 5179 от 17.06.2024г. болничното заведение е поискало изменение на въззивното решение в частта на разноските - разноските за адвокат да се присъдят в пълния претендиран размер. Искането е било оспорено от НЗОК. С обжалваното определение от 17.07.2024г. молбата по чл. 248 от ГПК е била оставена без уважение. Действително от въззивника е било заявено, че прави възражение за прекомерност при условие, че претендираното адвокатско възнаграждение надвишава минимума по Наредба № 1/2004г. Това само по себе си обаче не обвързва съда да приложи наредбата при разглеждане на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съобразимо е задължителното за всички съдилища решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към 16.10.2023г., когато е бил сключен договорът за предоставяне на правни услуги, и към 10.05.2024г., датата на проведеното пред Апелативен съд – Пловдив съдебно заседание, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство, при цената на всеки един от предявените искове, е било 77 883. 51 лева без ДДС. При тези установени обстоятелства молбата на „Многопрофилна болница за активно лечение Уни Хоспитал“ ООД за изменение на въззивното решение в частта на разноските е била основателна. Липсвало е възражение от НЗОК срещу присъждане на разноски за адвокат на другата страна над размера от 60 000 лева без ДДС (72 000 лева с ДДС), а без такова възражение присъжданите разноски не могат да бъдат намалявани. Осъществяването на правната защита и съдействие на болничното заведение във въззивното производство е било въз основа на сключен възмезден договор за предоставяне на правни услуги. Сключването на договора е основано на правилото, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд (чл. 36, ал. 1 от ЗА). Законът за адвокатурата предвижда при уговарянето на възнаграждение то да е справедливо (адекватно да остойностява труда на адвоката) и обосновано – да съобразява конкретните действия по образуваното съдебно производство и защитавания материален интерес. Заплащането от страната на справедливо и обосновано възнаграждение е обичайно и разумно нейно действие за защита на правата и интересите й. Уговарянето и заплащането на възнаграждение в по-голям размер би било по причина на самата страна и не би подлежало на възстановяване от другата страна, но при направено възражение. Основанието за плащане на разноски по чл. 78 от ГПК е най-близко до фактическите състави на непозволеното увреждане (т. 1 от Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956г. по гр.д. № 112/1956г., ОСГК на ВС), при което са приложими правилата относно съпричиняването като правоизключващо обстоятелство. Съдът не би могъл да присъди по-нисък размер на разноските за адвокат при прекомерност без направено възражение и това е изрично посочено в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Намаляването на разноските за адвокат е само по искане на насрещната страна. По същите съображения не могат да бъдат намалени разноски, които са в размер, срещу който не е възразено. Това е и в случая. Съгласно изричното изявление на процесуалния представител на НЗОК в откритото съдебно заседание пред Апелативен съд – Пловдив възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е било само срещу разноски за адвокат, които са в размер над този, посочен в Наредба № 1 от 09.07.2004г. Претендираните от болничното заведение разноски от 60 000 лева без ДДС (72 000 лева с ДДС) не са в такъв размер, при което няма основание тези разноски да бъдат намалявани. Съгласно чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК разноските са подлежали на възстановяване изцяло, като не е спорно, че те са били действително направени. Не се касае за приложение на Наредба № 1 от 09.07.2004г. в противоречие с решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), съответно С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71). Наредбата е била посочена от НЗОК и е съобразима от съда единствено с оглед осъразмеряване на сумата на разноските за адвокат, срещу които страната прави възражение за прекомерност. Относимо е, че срещу разноските за адвокат в размер на 60 000 лева без ДДС (72 000 лева с ДДС) липсва възражение, а то е необходима предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оплакванията на „Многопрофилна болница за активно лечение Уни Хоспитал“ ООД по подадената частна жалба са основателни. В сходен смисъл са разрешенията, дадени в определение № 3367 от 01.07.2024г. по гр.д. № 2599/2023г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 2421 от 18.09.2024г. по т.д. № 172/2023г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 2577 от 10.10.2024г. по ч.т.д. № 1202/2024г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. Обжалваното определение по чл. 248 от ГПК следва да бъде отменено, като въззивното решение в частта на разноските се измени с присъждане на всички претендирани от страната разноски за адвокат (72 000 лева с ДДС), за които липсва възражение за прекомерност. Воден от горното съдът