Определение № 380 от 09.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 1720/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Т. Г. С. от [населено място] против определение № 1486 от 02.05.2019 г. по ч.гр.д. № 2018/2019 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по частната жалба не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд, е оставил без разглеждане частна жалба на Т. С. против определение по т.д. №1103/18г. на СГС, ТО, с което е оставено без уважение искането й като ищец за конституиране на съищец, който тя е посочила като неин задължителен другар в производството. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че постановеното определение на първостепенния съд не съставлява обжалваем съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Съставът на Софийски апелативен съд е извършил преценка и за това, че определението не подлежи на самостоятелно обжалване, като инстанционен контрол върху тези процесуални действия на съда може да бъде осъществен само чрез обжалване на крайния съдебен акт. Частната жалба е неоснователна. Т. С. е предявила иск с правно основание чл.74,ал.1 ТЗ, като в съдебно заседание от 06.02.2019г. същата чрез пълномощника си – адв. К. е направила искане да бъде конститутиран като съищец и задължителен другар бившият й съпруг, тъй като акциите в ответното дружество били придобити през време на брака им. С разпореждане от 13.02.209г. това искане е оставено без уважение, като съдът се е позовал на задължителните разрешения, дадени с тълкувателна практика на ВКС, съгласно която акциите независимо кога са придобити не съставляват съпружеска имуществена общност. Този акт на първостепенния съд е счетен за необжалваем, поради което подадената против него частна жалба е оставена без разглеждане с определението, предмет на настоящето обжалване. Определението е правилно. Законосъобразна е преценката на решаващия състав, че определението, с което съдът отказва да конституира лице, за което ищецът твърди, че е задължителен другар и иска неговото конституиране, с оглед съвместната им процесуална легитимация, произтичаща от наличие на бездялова съпружеска имуществена общност / независимо от основателността на това искане/ не подлежи на самостоятелно обжалване. Този извод се налага поради това, че определението на първостепенния съд не е преграждащо т.е. такова, което препятства разглеждането на спора по същество и не съставлява пречка за постановяване на решение по делото. Или обжалваният пред въззивният съд акт на първата инстанция не е включен в предметния обхват на определенията подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.1 ГПК-същото, както вече бе посочено, не прегражда развитието на исковия процес,нито изрично е предвидена обжалваемостта му. Нещо повече, с т.6 / мотиви/ на ТР ОСГТК № 1 /13г. е изяснено, че нарушаване на изискването за съвместна процесуална легитимация, съставлява нередовност на исковата молба. Тази констатация също не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, а се преценява, с оглед последващо прекратяване на производството / каквато хипотеза в случая не е налице /. Респективно, правилността на определението на първостепенния съд се разглежда с оглед правилността на постановеното решение, чрез предоставената процесуална възможност за обжалването му, в това число и от неучаствалите необходими или задължителни другари. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение