Определение № 11656 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8962/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Г. Г., подадена чрез адв. Мавров против определение № 2731 от 11.06.2025г., постановено по адм. д. № 780/25г. от Административен съд-Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата на Г. против отказ на „Ай Ти ЕФ Груп“ АД за предоставяне на всички носители на лични данни, обработвани от дружеството в периода 03.04.2019г. до 03.04.2025г., обективиран в писмо-отговор от 28.04.2025г. и производството по образуваното дело е прекратено. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната на съдебния акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответникът по частната жалба – „Ай Ти Еф Груп“ АД оспорва частната жалба в представен по делото писмен отговор. Върховният административен съд, Пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима, но разгледана по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на Н. Г. Г. против отказ на „Ай Ти ЕФ Груп“ АД за предоставяне на всички носители на лични данни, обработвани от дружеството в периода 03.04.2019г. до 03.04.2025г., обективиран в писмо-отговор от 28.04.2025г. С разпореждане № 2387/19.05.2025г. административният съд оставя без движение жалбата на Г. с указания за отстраняване на нередовности на жалбата, сред които да представи удостоверение от Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) за липсата на висящо производство пред нея. В дадения от съда срок жалбоподателката не представя доказателства за липса на висящо производство пред специализирания орган Комисия за защита на личните данни. При тези данни правилно и в съответствие със закона първоинстанционният съд оставя без разглеждане жалбата на Г. и прекратява производството по делото, тъй като не е установено по безспорен начин наличието или липсата на предпоставките по чл. 39, ал. 4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), което е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на делото. Неоснователни са възраженията в частната жалба за неизпълнение на служебно изпълнение на съда да изиска справка от КЗЛД за наличие, респективно липса на висящо производство пред комисията за защита на лични данни на жалбоподателката. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. По искане на субекта на данни или на съда комисията удостоверява липсата на висящо производство пред нея по същия спор. При тази законова регламентация следва да се приеме, че с предприетото процесуално действие да укаже на жалбоподателката да удостовери липсата на висящо производство пред КЗЛД по същия спор, съдът изпълнява задължението си да провери допустимостта на жалбата, което е в съответствие със закона. С оглед неизпълнението на указанията в дадения от съда срок от страна на жалбоподателката съдът правилно преценява жалбата като недопустима и я оставя без разглеждане, като прекратява производството по делото. По изложените съображения, обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено с настоящото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение