Определение № 304 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3183/2020 г.

Производството е с правно основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е въз основа на молба с вх.№ 12883 от 23.07.2020г. на РС Добрич, подадена от Н. Х. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Х., за отмяна на решение № 155 от 6.07.2020г. по гр.д. № 888/2019г. на ОС Добрич, с което частично е отменено и съответно потвърдено решение № 1235 от 18.11.2019г. по гр.д.№ 3180/2019г.на РС Добрич, постановено по искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3,вр. чл.179 ЗМВР за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен в дневен труд. Новото обстоятелство, на което молителят се позовава е наличие на висящо гр.д.№ 3175/2020г. на РС Луковит, по което е налице отправено на 2.06.2020г. преюдициално запитване до СЕС. Изложените от молителя доводи са, че ОС Добрич не е следвало да се произнася с окончателен акт на 6.07.2020г., след като на 2.06.2020г. е отправено запитване, по което е образувано дело С-262-20 на СЕС. Счита, че в предметният обхват на Директива 2003/88/ЕО /във връзка с която са отправените въпроси/ попада и процесното служебно правоотношение, във връзка с което е постановения съдебен акт, чиято отмяна се иска и че настоящият състав следва да постанови акта при съобразяване на бъдещия акт на СЕС. Позовава се и на ТР №1/2017г.на ОСГТК на ВКС, съгласно което въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е недопустимо и на принципа за отговорност на държавите членки за нарушаване на правото на ЕС, без да обосновава връзката им с производството по отмяна. Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор от директор на ОД на МВР [населено място], с който се изразява становище за неоснователността й. Счита, че не е налице ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Не се сочат факти, които да са от съществено значение за правилното разрешаване на правния спор и няма незаконосъобразно решение, защото постановеният окончателен акт е в съответствие с действащите материално правни норми. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение на като прецени изложените доводи и данните по делото, намира подадената молба за отмяна за недопустима поради следното: Отмяната е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. Касае се за самостоятелно, извънинстанционно производство, което се развива само при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл.303 или чл.304 ГПК основания. Последните не могат да се прилагат разширително. Законът /вж. чл.306,ал.1 ГПК/ задължава молителят да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна като изискване за редовност на молбата за отмяна. Съгласно мотивите на т.10 от ТР № 7/31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г.на ОСГТК на ВКС, молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. Преценката за съответствието на изложените обстоятелства, както и дали са доказани поддържаните основания за отмяна от представените доказателства, е изцяло в правомощията на Върховния касационен съд. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея Върховният касационен съд следи служебно. В конкретния случай, с оглед изложените обстоятелства в молбата за отмяна, настоящият съдебен състав намира същата за недопустима. Съображенията: Наличието на „ново обстоятелство“, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е налице, когато въз основа на него се установява непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, която се разкрива след като решението е влязло в сила и се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. В случая – като ново обстоятелство се сочи отправено преюдициално запитване по друго дело, което е отправено преди постановяване на окончателния акт по делото, чиято отмяна се иска. Чл.303, ал.1 т.1 ГПК брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Под „обстоятелства“, законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. В случая с посоченото „обстоятелство“, не се цели установяване на факт, който ще доведе до разкриване на истината по делото. Това е така, защото решението на СЕС по дело, по което е отправено преюдициално запитване цели да даде тълкуване на съответната общностна норма. То нито установява конкретни факти по делото, нито се занимава с приложимото национално право. Преюдициалните заключения на СЕС са тълкувателни. Те не създават нови права и задължения, нито присъждат такива, а изясняват значението на съществуващите общностни норми. “Те се вграждат в самата общностноправна норма и стават част от нея“ /Цитатът е от книгата на Ал.Корнезов „Преюдициалното запитване до СЕО“,стр.284/ Затова евентуално постановеното решение по отправеното запитване не може да има значение на юридически факт, индивидуализиращ материалното гражданско право, предмет на делото, нито може да е доказателствен факт, въз основа на който да е възможно да се стигне до промяна на приетата фактическа обстановка. Не може да е и факт, от който произтичат правни последици за възраженията, които биха могли да се противопоставят в конкретното правоотношение по предявения иск. Дори и да се приеме, че въз основа на отправеното запитване по образуваното дело С-262-20 на СЕС, ще се даде задължително тълкуване на правото на ЕС, което не съответства на направеното от съда, постановил окончателния акт, чиято отмяна се иска, то това би довело до неправилност на постановения съдебен акт поради нарушаване на материалния закон. Нарушението на закона, както и недопустимостта /ако се приеме тезата на молителя за недопустимост на окончатления акт на ОС Добрич поради постановяването му при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК/ не са сред изброените в чл.303 и чл.304 ГПК основания, въз основа на които може да се иска отмяна на влезлия в сила акт. Съгласно т.1 от ТР № 7/31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г.на ОСГТК на ВКС - последващото тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от приетия във влязлото в сила решение не формира основание за отмяната му.