Определение № 302 от 14.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1429/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба /неправилно наименована частна касационна жалба/ на „Дойч Инвест“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 27 от 08.02.2022 г. по в.т.д. № 197/2021 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното въззивно решение № 74 от 22.11.2021 г. в частта за разноските. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, тъй като искането за присъждане на разноски за въззивното производство е направено своевременно, а в представения договор за правна защита и съдействие е отразено, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв. е внесено. Частният жалбоподател счита, че посоченото отразяване е достатъчно, за да се приеме, че разноските в поискания размер са действително направени, а представеното с молбата по чл.248 ГПК извлечение от банковата сметка на упълномощения от дружеството адвокат само допълнително потвърждава плащането на адвокатския хонорар. По съображения в частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение и уважаване на молбата по чл.248 ГПК. Ответникът по частната жалба – „Технострой-Инженеринг 99“ АД, с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, е депозирал писмен отговор, с доводи за правилност на атакуваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. При постановяване на обжалваното определение, решаващият състав на Апелативен съд – Бургас е формирал извод, че до приключване на устните състезания във въззивното производство, въззиваемото дружество не е представило доказателства за плащане на договореното адвокатско възнаграждение по банков път. Този извод е основан на съдържанието на представения във въззивното производство договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че за осъществяваната правна защита ще се следва заплащане на възнаграждение в размер на 6 000 лева. Съдът е констатирал посоченото в този договор - за внасяне на сумата, без обаче да е отразен начин на плащане – в брой. Това го е мотивирало да приеме, че е било уговорено плащане по банков път, за което не са представени доказателства в рамките на преклузивния срок. Приложеното към молбата по чл.248 ГПК извлечение от банковата сметка на процесуалния пълномощник на въззиваемото дружество, удостоверяващо постъпването на паричен превод в размер на 6 000 лв. от „Дойч Инвест“ ЕООД, с посоченото основание за плащане на адвокатското възнаграждение, не е ценено от апелативния съд, тъй като не е представено своевременно – в рамките на преклузивния срок за доказване на сторените от страната разноски. Въззивният съд се е позовал и на т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Определението е правилно. При постановяването му апелативният съд е отчел липсата на своевременно представени доказателства за заплащане на претендираните от въззиваемото дружество разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв. Искането за ангажиране на отговорността на въззивника за разноски действително е своевременно направено – в отговора на въззивната жалба, а и поддържано в хода по същество пред АС – Бургас, но то не може да се счете за доказано само въз основа на съдържанието на приложения към отговора договор за правна защита и съдействие. Отразяването, че сумата от 6 000 лв. е внесена, без обаче да е уговорен начин на плащане – в брой, не е достатъчно за формиране на извод, че договорът за правна защита и съдействие има характер и на разписка, удостоверяваща действително сторените разноски. В този смисъл са и задължителните постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като в мотивите към нея изрично е прието, че: в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, а когато то е по банков път, заплащането следва да бъде документално установено със съответните банкови документи; При заплатено в брой адвокатско възнаграждение, този факт следва да бъде изрично отразен в договора за правна помощ и само в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но е и заплатила адвокатското възнаграждение. Крайният правен извод на въззивния съд за неоснователност на искането за присъждане на разноски на въззиваемото дружество и съответно – за неоснователност на молбата за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските, е в пълно съответствие с посочения акт на нормативно тълкуване, както и с конкретните данни по делото. При липса на своевременно представени доказателства, установяващи действителното плащане на договорено адвокатско възнаграждение, апелативният съд правилно е отхвърлил молбата по чл.248 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение