Определение № 231 от 19.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4197/2016 г.

Производството е по реда на чл.307,ал.1 във връзка с чл.303,ал.1,т.7 ГПК. Образувано е по молба на З. К. С. за отмяна на влязло в сила решение № 72 от 15.10.2009 г. по гр.д. № 1483 /2008 г. на Старозагорския районен съд, г.о., 7-ми с-в, потвърдено с решение № 362 от 15.03.2010 г. по възз. гр. д. № 238 /2010 г. на Пловдивския окръжен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 1129 от 18.11.2010 г. по гр.д. № 851 /2010 г. на Върховния касационен съд, трето г.о. С първоинстанционното решение молителят е осъден на основание чл.45,ал.1 и чл.52 от ЗЗД да заплати на Д. Г. И. сумата от 1 500 лева – обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди, вследствие на разгласени от молителя С. в жалба от 04.04.2007 г. по н.о.х.д. № 1130 /2006 г. позорни обстоятелства, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, като за разликата до претендираните 25 000 лева, предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК - решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), с което е констатирано нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, постановено по негова жалба № 18312/2008 г. и публикувано на 12.07.2016 г. Насрещната страна Д. Г. И. твърди в писмен отговор на молбата, че не са налице основания за отмяна. Настоящият състав на съда, като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост, намира, че подадената молба за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане: Първоинстанционното решение, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 18.11.2010 г., когато по делото е постановено определение на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В чл.303,ал.1,т.7 ГПК е предвидена възможност за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Молбата за отмяна е подадена от надлежно легитимирана страна в процеса, в който е постановено решението. Решението на ЕСПЧ, на което се позовава молителят, е публикувано на 12.07.2016 г. В решението е отбелязан, че ще стане окончателно при условията на чл.44,ал.2 ЕКПЧОС, т.е. след датата на публикуване, поради което следва да се приеме, че преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна изтича не по-рано от 12.01.2017 г. Молбата за отмяна е подадена на 13.07.2016 г. – в рамките на шестмесечния преклузивен срок по чл.305,ал.2 ГПК. Молбата за отмяна е редовна. .Воден от гореизложеното, съдът