Определение № 53 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3074/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 39 от 1.02.2021 г., постановено по настоящото дело, съдът не е допуснал касационно обжалване, по касационна жалба вх. № 10154/10.04.2020 г. на С. В. Т. и касационна жалба вх. № 13719/1.06.2020 г. на А. И. П., на решение № 250 от 24.02.2020 г. по гр. д. № 2015/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е отменено решение № 1154 от 4.04.2018 г. по гр. д. № 5010/2016 г. на Районен съд – Пловдив за отхвърляне на предявените от А. С. П. и Г. Т. П. срещу А. И. П. и С. В. Т. искове по чл. 109 ЗС ответниците да бъдат осъдени да премахнат вътрешна жилищна сграда, построена в съсобствения между страните поземлен имот с идентификатор ***, заснета като самостоятелен обект с идентификатор ****, като вместо него е постановено друго за уважаване на тези искове. С горецитираното определение, постановено по реда на чл. 288 ГПК, съдът е осъдил А. И. П. да заплати на А. С. П. и Г. Т. П. разноски пред ВКС в размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК А. И. П. е направил искане за изменение на определение № 39 от 1.02.2021 г. в частта на присъдените разноски, предвид обстоятелството, че производството по делото е било инициирано не само по неговата касационна жалба, а и по тази на С. Т., поради което последният също трябва да понесе отговорността за разноски. От А. С. П. и Г. Т. П. е постъпил отговор, в който е изразено становище за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. С. В. Т. не е депозирал отговор. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима, но неоснователна. Съображенията му за това са следните: Действително, производството по делото е образувано по две отделни касационни жалби, като по същите не е допуснато касационно обжалване на атакуваното въвзивно решение. Предвид изхода на спора, касаторите дължат разноски на ответниците по касационните жалби на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ако такива са направени. В настоящия случай присъдените на ответниците разноски са във връзка с подадения от тях отговор на касационната жалба на А. И. П.. А. С. П. и Г. Т. П. не са депозирали отговор на касационната жалба на С. Т., респективно не са направили разноски по нея. Ето защо, настоящият съдебен състав е заключил, че единствено А. И. П. следва да бъде осъден да заплати на двамата ответници в касационното производство разноски за заплатеното от тях адвокатско възнаграждение. Не е налице законово основание съдът да промени това си становище. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение