Определение № 2535 от 02.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2148/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от касатора „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД с искане да бъде изменено постановеното по делото определение № 1673 от 19.06.2024 г. по т.д. 2148/2023 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, в частта за разноските. Моли присъденото на ответника „Румис – Абагар“ ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на сумата 9 500 лв. да бъде намалено като прекомерно с доводи, че присъденият от съда размер надвишава значително минималния, определен при спазване Наредба 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че не са представени доказателства за извършването на разхода. Насрещната страна, „Румис - Абагар“ ЕООД, с депозиран в срок писмен отговор оспорва молбата като неоснователна. Излага, че уговореният размер на адвокатско възнаграждение не е по-голям от установения с Наредба 1/2004 г. на ВАС минимален размер с оглед предмета на атакуваната с иска по чл. 135 ЗЗД сделка с продажна цена от 140 000 лв. Изтъква, че от записа по приложения договор за правна защита се установява, че възнаграждението е заплатено от клиента преди подписване на договора. Сочи, че възражението за прекомерност е преклудирано. Молбата е депозирана в срок от страна по спора с легитимиран с молбата интерес от депозиране на същата, поради което е допустима. Молбата е неоснователна. Не са налице основания за изменение на определението в частта за разноските. Съобразно разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, плащането следва да бъде отразено в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, като последният в този случай има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната е заплатила адвокатското възнаграждение. На л. 20 от преписката пред ВКС е приложен сключен от ответника „Румис - Абагар“ ЕООД договор за правна помощ от 29.11.2023 г. с уговорено адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС в размер на сумата 9 500 лв. Получаването на последната сума от адвоката е изрично отразено в т. 2.1. от договора и по гореизложените тълкувателни мотиви договорът има характер на разписка и удостоверява извършването на разхода, поради което същият следва да бъде присъден на страната при спазване правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. Възражението на молителя „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение не е преклудирано, противно доводите на ответника, доколкото препис от отговора на касационната жалба, съдържащ искане за присъждане на разхода, не се връчва на молителя, но е неоснователно. С нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, като отклонение от общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК, е предвидена възможност, ако възнаграждението за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Според настоящия състав на съда не е налице прекомерност на уговореното от ищеца възнаграждение за процесуално представителство по спора, като съдът съобразява предмета на делото, фактическата му сложност – спорност на релевантните факти, събраните множество доказателства и извършените от процесуалния представител на ответника действия. По поддържания с частната жалба довод за несъответствие на платения хонорар с установените в Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимуми, съдът съобразява служебно известното му решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г. на Съда на Европейския съюз, задължително за всички съдилища в Република България/ чл. 633 ГПК/, с което по поставено преюдициално запитване от български съд е отговорено, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, в случая Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нарушава забраната на чл. 101, параграф 1 ДФЕС, и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална уредба. Цитираната задължителна за съдилищата съдебна практика определя като неотносими възраженията на касатора, основани на разпоредби от Наредба 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и същите няма да бъдат обсъждани от съда. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение