Определение № 2534 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1769/2026 г.

Образувано е по частна жалба на началника на РУ Стралджа при Областна дирекция (ОД) на МВР - Ямбол, приподписана от юрк. М. Петрова, против Определение № 94 от 21.01.2026 г., постановено по адм. дело № 501/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Ямбол, с което е отменено негово Решение № УРИ 814р-15017 от 03.12.2025 г., преписката е върната за ново произнасяне по подаденото от Б. А. С. искане за възобновяване с вх. 814000-3952/28.11.2025 г. и са присъдени съдебни разноски. По подробно изложени съображения за неправилност на определението се претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба не ангажира становище. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира частната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция определение АС - Ямбол, в производство по реда на чл. 197 и сл. АПК, по жалба на Б. А. С. е отменил Решение № УРИ 814р-15017 от 03.12.2025 г. на началника на РУ Стралджа при ОДМВР - Ямбол, постановено по искане с вх. № 814000-3952/28.11.2025 г. за възобновяване на административното производство по Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-08914-000038/29.03.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ – Стралджа. За да постанови този правен резултат съдът точно е установил релевантните за спора факти. Посочил е, че със Заповед № 25-0814-000038 от 29.03.20025 г., на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по отношение Б. А. С. е приложена ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца", за това, че на 29.03.2025 г. в 10:38 часа в [населено място] е управлявал товарен автомобил, след употреба на наркотични вещества и/или техните аналози, установена с техническо средство, отчело наличието на метамфетамин. На С. е съставен АУАН, серия GA № 1087955 от 29.03.2025 г., издаден му е талон за медицинско изследване с № 267306 и същият е дал биологичен материал за извършване на химикотоксикологично изследване. Тази заповед не е обжалвана от Б. С. и е влязла в сила. Видно от приложеното по делото заключение по съдебната химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза с рег. № И-10073/21.10.2025 г., в предоставените за изследване биологични проби от Б. А. С. не е установено присъствие на наркотични вещества и/или техни аналози. На 28.11.2025 г. С. е поискал от началника на РУ – Стралджа да възобнови административното производство по влязлата в сила заповед, предвид наличието на ново писмено доказателство от съществено значение за издаването на акта, което при решаването на въпроса от административния орган не е могло да бъде известно на страната, а именно заключението по химикотоксикологичната експертиза. С Решение № УРИ 814р-15017 от 03.12.2025 г. началникът на РУ – Стралджа е отказал да възобнови административното производство, посочвайки че момента на издаването на административния акт са били налице всички законови предпоставки за прилагане на ПАМ. Сезиран с жалба срещу този отказ съдът е приел, че предвиденият в т. 1 на чл. 99 АПК тримесечен срок от влизане на акта в сила е изтекъл, поради което е извършил преценка за наличието единствено на основанието по чл. 99, т. 2 АПК - нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които до решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Посочил е, че ПАМ е приложена въз основа на извършена проверка с техническо средство за употребата на наркотични вещества и/или техните аналози, резултатът от която бил положителен. По делото обаче не се спори, че С. е дал биологични проби за извършване на изследване и това обстоятелство е посочено както в съставения АУАН с. GA № 1087955/29.03.2025 г., така и в самата заповед. Съдът е приел, че необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярка от вида на процесната е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 23, ал. 1, изр. 2-ро и 3-то от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.), употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. В този смисъл резултатът от медицинското изследване е от съществено значение за издаването на акта, но не е съществувал към момента на постановяването му. Това, според АС - Ямбол, представлява основание за възобновяване на административното производство по издаване на индивидуалния административен акт за прилагане на ПАМ, а доколкото не е установено наличието на наркотични вещества и/или техни аналози – и за отмяната му. За несъстоятелен е приет решаващият извод на органа, че "след като е налице основание за отпадане отговорността на нарушителя, административният орган предприема служебно съответните действия за възстановяване на правата на правоспособните водачи на превозни средства, с връщането на отнетото свидетелство за управление на МПС, без да е необходимо изрично произнасяне с индивидуален административен акт". Решаващият съд е акцентирал, че връщането на СУМПС не е равносилно на отмяна на акта, а за жалбоподателя съществува и правен интерес да претендира отмяната му с оглед възможността за репарация на вреди от незаконосъобразен административен акт. По тези съображения АС - Ямбол е отменил акта като незаконосъобразен. В съответствие с доказателствата по делото АС - Ямбол вярно е установил фактите по повод на развилото се между страните административно правоотношение и правилно е изяснил същността на контролноотменителното производство по Глава седма, дял втори АПК. Съгласно чл. 99 АПК, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал. По отношение заповедите за прилагане на ПАМ от вида на процесната е приложим редът за обжалване по АПК - същите попадат в общата клауза на чл. 81, ал. 1 АПК и не са изрично изключени от обхвата на оспорването по административен ред, нито чрез разпоредбата на чл. 82, ал. 1 АПК, нито по силата на специалния закон. Предпоставките за възобновяване на производството по издаване на административните актове предполагат привеждането им в съответствие с действителното фактическо и правно положение, съществувало към момента на тяхното постановяване. В този смисъл отмяната по чл. 99 АПК е допълнително правно средство за осигуряване прилагането на принципите за истинност и законност на актовете, издавани от административните органи. Анализът на нормативната уредба на чл. 99 и сл. АПК сочи, че законодателят е предвидил производството по възобновяване като извънреден контролен способ за отмяна на влязъл в сила порочен административен акт, необжалван по съдебен ред, при наличие на някое от изрично и изчерпателно изброените в чл. 99, т. 1 - т. 7 АПК основания. Предвид това, че става въпрос за производство, което засяга стабилитета на административния акт, основанията за възобновяване са посочени изчерпателно, не могат да се тълкуват разширително, възможността да инициират производството е предоставена на ограничен кръг субекти, сроковете са преклузивни и изтичането им погасява правото да поискат възобновяване. Съгласно чл. 99, т. 2 АПК, на чието основание е издадено процесното решение, влязъл в сила административен акт (индивидуален или общ), който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред, какъвто е настоящият случай, от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Следователно с нормата на чл. 99, т. 2 АПК законодателят е регламентирал процесуален способ за преразглеждане на влязъл в сила административен акт, когато по причини, независещи от административния орган и от страните в производството по неговото издаване, фактите и обстоятелствата на които е основан актът са били неправилно установени. Новооткритите и съществували към момента на постановяване на отменения административен акт обстоятелства/доказателства са основание за възобновяване на производството по издаването му по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК, с оглед изискванията за законосъобразност на акта. В този смисъл е и целта на закона - съобразяване на откритите нови (но съществували към момента на издаване на акта) обстоятелства и доказателства, които по обективни причини не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал в административната преписка, което е довело до невъзможност органът да разкрие обективната истина по време на висящността на административното производство, респ. да формира адекватно на закона властническо волеизявление и да предизвика целените от приложимата правна норма законови последици. Изискване на закона е новоразкритите обстоятелства да са съществени, т.е. да са толкова значими и от такова естество, че да се отразяват върху диспозитива на административния акт, като наличието или отсъствието им да е обуславящо за вземането на решение от органа и определящо съдържанието на акта. В конкретния случай установяването на факта, че водачът не е шофирал след употреба на метамфетамин, което е обусловило прилагането на ПАМ, е новооткрито обстоятелство от съществено значение за издаването на заповедта, което не е било известно при произнасянето на органа. Експертното заключение в настоящата хипотеза опровергава констатациите за наличие на употреба на метамфетамин и съставлява правоизключващ факт досежно възможността на прилагане на ПАМ. Обективираното основание по чл. 99, т. 2 АПК за възобновяване на административното производство налага извод, че административният орган не само може, но е длъжен да прецени дали фактът е настъпил - Арг.: чл. 35 АПК, като преценката му подлежи на контрол за законосъобразност на общо основание. По делото не са налични доказателства кой е непосредствено по-горестоящ административен орган на издателя на конкретния административен акт, което следва да бъде съобразено и надлежно установено при новото произнасяне по искането. Независимо от гореизложеното, частната жалба, предмет на настоящото произнасяне е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл. 103, ал. 3 АПК отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел IV АПК. Нормата е аналогична на новелата на чл. 56, ал. 4 АПК, съгласно която актът за прекратяване на административното производство може да се обжалва по реда на Глава десета, Раздел IV. Производството пред административния съд, по което е постановено атакуваното понастоящем определение, е проведено именно по реда на този раздел, озаглавен "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт" (чл. 197 - чл. 202 АПК). Според чл. 197 АПК изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му. Новелата на чл. 200, ал. 2 АПК предвижда, че определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Сравнителният анализ на нормите на чл. 15, ал. 1, вр. с чл. 27, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 АПК налага извод, че страни в досъдебната фаза на административния процес могат да бъдат прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт, или за които той би породил права или задължения. Ако съответното властническо произнасяне не е категорията на правопогасяващ, правопроменящ или правоизключващ юридически факт досежно материалните права на съответния субект, то последният не е активно легитимиран да го обжалва. Правото на обжалване произтича от наличието на конкретно материално право или защитим от закона интерес, които пряко и непосредствено се засягат от властническото произнасяне. Постановеното на основание решение за отказ за възобновяване на административното производство засяга пряко законните интереси на лицето (гражданин или организация), инициирало издаването на административния акт, което се явява негов адресат. Административният орган, пред който се развива производството няма качеството на надлежна страна по спорното материално административно правоотношение, т.к. е решаващ орган. Статут на надлежна (главна) страна административният орган придобива едва в спорното правораздавателно производство (съдебната фаза на административния процес), а материалноправната му легитимация е определена от качеството на издател на акта - страна, засегната от правния спор - срещу която се води делото (Арг.: чл. 153, ал. 1 АПК). При условие, че началникът на РУ Стралджа не е участник в материалното административно правоотношение, оспореният акт не засяга пряко и непосредствено интересите му, което обстоятелство да обуславя допустимостта на предявената жалба. Поради това и съгласно чл. 200, ал. 2 АПК същият не е процесуално легитимиран да оспори съдебния акт, с който постановеното решение за прекратяване на административното производство е отменено като незаконосъобразно. Наведените с частната жалба доводи за допуснати от решаващия съд нарушения на правораздавателната дейност са неотносими, т.к. не променят извода за процесуална недопустимост на жалбата, респ. не се отразяват на правилността на възприетия правен резултат. Независимо от това и за яснота на жалбоподателя бяха подробно обсъдени по-горе. С оглед изложеното, подадената частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебното производство - прекратено. В същия смисъл е и задължителното за настоящия състав Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г., постановено по тълк. дело № 10/2019 г., съгласно което не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 АПК от административния орган, издател на акта (Срвн: чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Водим от горното и на основание чл. 215, т. 4, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение