Определение № 50198 от 19.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 874/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. С. С., с адрес в [населено място], представляван от адв. Ж. И., против въззивното решение № 121 от 19 ноември 2021 г., постановено по в.гр.д. № 411/2021 г. по описа на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 272 от 13 юли 2021 г., постановено по гр.д. № 25/2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, за отхвърляне на предявения от С. срещу И. Ф. К., с адрес в [населено място], иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че С. не дължи на К. сумата от 61800 лева - главница и 3090 лева - договорна неустойка за забава за периода 09.09.-08.10.2008 г. за задължение, произтичащо от договор за заем с нотариална заверка на подписите на страните. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че в противоречие с чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съдът е приел, че по процесното изпълнително производство не е настъпила перемпция. Оспорва се изводът, че в случая не е било налице бездействие на взискателя, тъй като работодателят не е превеждал суми по наложения запор поради наличието на предходни запори върху трудовото възнаграждение на длъжника. Поддържа се, че в случая намират приложение постановките на т. 10 от ТР № 2/2013 г. ВКС, ОСГТК, поради което изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона още на 11.12.2010 г., а извършените след тази дата изпълнителни действия са невалидни и не прекъсват погасителната давност. Освен това налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника било недопустимо, тъй като същото било в размер на минималната работна заплата за страната към процесния период, поради което било несеквестируемо. Дори да се приемело, че към процесния период приложение е намирало ППВС № 3/1980 г., касаторът счита, че давността на главницата е изтекла на 12.12.2015 г., а за неустойка на 12.12.2013 г. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се поддържа и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. С определение № 50311 от 2 ноември 2022 г. производството по настоящото дело беше спряно до постановяване на тълк.д. № 3/2020 г., ОСГТК. С определение № 50118 от 20 април 2023 г. по настоящото дело производството беше възобновено във връзка с отпадането на пречката за развитието му – постановено е ТР № 3/2020 г. В закритото заседание на 22 май 2023 г. по делото се констатира, че е налице нова пречка за развитието на производството. Един от поставените по делото въпроси касае обезсилването по право на последващи изпълнителни действия, извършени след прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона, и същите представляват ли действия, годни да прекъснат давността относно вземането. По поставения проблем има отношение тълкуването, което ще се даде от ВКС по тълк.д. № 2/2023 г. по описа на ОСГТК, поради което се налага производството по делото да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по цитираното тълкувателно дело. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,