Определение № 10984 от 05.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10042/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. И. Д. от гр. Бургас, чрез адв. Бойчев срещу Определение № 27736 от 19.08.2025 г. по адм. д. № 4968/2025 г. на Административен съд София – град (АССГ). С обжалваното определение съдът връща исковата молба с вх. № 11729/13.05.2025 г. по описа на АССГ на М. Д. против поделение 22800-МО, с която се оспорва законосъобразността на заповед № 0270/19.08.1994 г., на командира на поделение 32460-гр. Ямбол, с която ищецът е уволнен от запаса по дисциплинарен ред и се претендира възстановяване на служба и обезщетение, и прекратява производството по делото. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага фактите по делото и твърди, че не е налице идентичност на спора с вече разгледания такъв по адм. д. № 10518/2018 г. по описа на АССГ, както и че административният съд е длъжен да разгледа иска му за унищожаемост на посочената по-горе заповед. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – командирът на Военновъздушните сили (военно формирование 22800-София) изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд приема, че разглеждането на жалбата е процесуално недопустимо, на основание чл. 159, т. 6 АПК. За да достигне до този извод, съдът приема следното: На първо място, съдът констатира от представените по делото доказателства, както и след служебна проверка, че ищецът вече е водил административно дело № 10518/2018г. по описа на АССГ с искане за обявяване на нищожност на заповед № 0270/19.08.2019 г. на командира на поделение 32460 гр. Ямбол, с която Д. е уволнен от запаса по дисциплинарен ред, и по това дело има постановено решение № 66 от 04.01.2019 г., с което жалбата му за обявяване на нищожност на административния акт е отхвърлена. Решението е потвърдено от Върховния административен съд с решение № 11874/14.08.2019 г. по адм. д. № 2768/2019 г. по описа на съда. На следващо място, съдът анализира подробно предмета на двете дела в контекста на уточненията, направени от Д. към исковата молба, като приема идентичност на предмета, а именно отмяна на заповедта на командира на поделение 32460-гр. Ямбол като незаконосъобразна. На последно място съдът посочва, че влязлото в сила решение за отхвърляне на жалбата на Д. за обявяване на нищожност на оспорения административен акт, поради пропускане на преклузивния срок за оспорването на акта като унищожаем, е пречка за оспорването му на друго основание съгласно чл. 177, ал. 3 АПК. По тези съображения, първоинстанционният съд обосновава извод, че са изпълнени предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 159, т. 6 АПК, и повторно заведеното дело следва да се прекрати. Определението е правилно. Основанията за допустимост на производството по оспорване са посочени в разпоредбата на чл. 159 АПК. Правилно и с оглед на данните по делото съдът взема предвид идентичността на предмета на оспорване и страните в производствата по адм. дело № 10518/2018 г. на АССГ, и адм. дело № 4968/2025 г. на АССГ, и наличието на влязъл в сила съдебен акт по адм. дело № 10518/2018 г. на АССГ, поради което обосновано и правилно административният съд приема, че са изпълнени предпоставките за приложението на разпоредбата по чл. 159, т. 6 АПК. Посочената разпоредба предвижда, че жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното съдебно производство се прекратява, когато по оспорването има влязло в сила съдебно решение. Противно на изложеното в частната жалба, за жалбоподателя не е налице правен интерес в повторно заведеното дело с оглед твърдяния порок-унищожаемост на оспорения административен акт по изложените по-горе съображения. След като по оспорването има влязло в сила решение е налице процесуална пречка по смисъла на чл. 159, т. 6 АПК за водене на ново дело със същия предмет. В тази връзка се явява неоснователно и твърдението на Д. за отказ от правосъдие. Неоснователно са твърденията, изложени в молба от 16.10.2025 г. на М. Д. за наличие на основания за отвод на настоящия състав от разглеждане на настоящата частна жалба и искането му за отвод на състава. Настоящият касационен състав намира, че не са налице предвидените в закона основания за отвод на съдиите В. Г., М. Н. и М. Г., поради което искането следва да се остави без уважение. С оглед на изложеното, обжалваното определение, следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение