Определение № 2554 от 15.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1985/2026 г.

Производството е по чл. 309 ГПК. Образувано е по подадена от М. Б. К. и К. И. К. молба за отмяна с вх. 6750 от 01.04.2026 г., в която молителите са обективирали искане по чл. 309 ГПК за спиране изпълнението на влязло в сила определение № 5016 от 04.11.2025 г. по гр. д. № 53/2025 г. на Върховния касационен съд, I г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 381 от 17.07.2024 г. по в. гр. д. № 617 от 2024 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 140 от 18.04.2024 г. по гр. д. № 466/2023 г. на Петричкия районен съд. С молбата за отмяна вх. № 6750/01.04.2026 г. молителите са поискали отмяна на определението на ВКС на основание чл. 303, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК. С посоченото решение на районния съд е уважен предявен от К. А. Т., Р. Т. А., А. Б. К., Р. Б. О., З. Б. А., В. В. Н., С. Б. В., Г. Б. С., Д. Г. А., Д. Д. Ч. против М. Б. К. и К. И. К. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ответниците не са собственици на 73/90 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Настоящият състав на ВКС приема, че молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение поради следното: По реда и на основание чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд може да спре изпълнението на влезли в сила решения, срещу които е подадена молба за отмяна. Спиране на изпълнението може да бъде постановено само на решения, които подлежат на принудително изпълнение, а съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК такива са само осъдителните решения на въззивните съдилища. В случая решението по чл. 124, ал. 1 ГПК не е осъдително по своя характер, няма изпълнителна сила и съответно не подлежи на принудително изпълнение. Преценявайки изложените в молбата за отмяна обстоятелства и данните по делото съдът намира, че липсват основания за спиране изпълнението на решението и в частта, с която на основание чл. 78 ГПК са присъдени съдебни разноски. В тази му част решението е с характер на определение и не подлежи на спиране по реда на чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282 ГПК – такава възможност е предвидена само за съдебни решения, разрешаващи по същество материалноправни спорове и ползващи се с изпълнителна сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.,