Определение № 168 от 21.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2824/2017 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила разпореждане № 25/ 26.01.2016 г. по гр. д. № 346/ 2016 г. на Районен съд - Генерал Тошево, с което на основание чл. 130 ГПК поради липса на правен интерес са оставени без разглеждане исковете на Р. Д. К., К. П. Г. и Г. П. Г. срещу Р. К. Г., М. Г. К., К. Г. К., Т. Г. К., С. А. Г., К. К. К., С. К. К., Я. К. М., П. К. Г., предвидени в чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Молбата е подадена от Р. Д. К., с искане решението да бъде отменено при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК, което счита да се е осъществило поради нарушаване на процесуалните правила, вследствие на което молителят е няма възможност да участва в делото и да се яви пред съда лично или чрез процесуален представител Разпореждането, неточно именувано от първата инстанция „определение“, е постановено при условията на чл. 130, изр. 1 ГПК. Предвиденото в изречение второ на цитираната разпоредба намира приложение и в настоящото производство, а тя изключва правото на писмен отговор на ответниците, ответници и по молбата за отмяна. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че тя е с недопустим предмет. Влязлото в сила разпореждане е за връщане на исковата молба поради недопустимост на предявените искове. Разпореждането по чл. 130, изр. 1 ГПК прегражда развитието на производството по предявените искове, но с т. 6 от ТР № / 2017 г. по тълк. д. № 7/ 2014 г. ОСГТК на ВКС прие, че само преграждащото определение по чл. 233 ГПК за прекратяване на производството поради отказ от иска е допустим предмет на молба за отмяна. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. Извършеното с него нормативно тълкуване, което изключва допустимия предмет на подадената молба за отмяна, е задължително и за настоящия състав. При тези мотиви, съдът