Определение № 325 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1658/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 357/ 24.01.2014 г. от М. Б. М., чрез процесуалните й представители адв.Й. Г. и адв. В. М. срещу определение № 355/06.12.2013 г. по ч.гр.д.№467/2013 г. на Апелативен съд-гр.Велико Т.. Жалбоподателката поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното определение.Намира, че единственият мотив на въззивния съд да не уважи жалбата й, е че тя е недопустима.Твърди, че е разгледана формално, че е налице връзка между първоначално предявения иск и насрещния иск и че неправилно разглеждането на последния е отделено в друго производство.Счита, че се дължи отговор на въпроса следва ли дискреционната власт на съда да бъде използвана в ущърб на гражданите и да бъде нарушавано правото им на защита при минимум натоварване с такси и разноски и процес в разумен срок, при прилагане разпоредбата на чл.211 ГПК трябва ли да бъдат съобразени характера и естеството на спора и принципите на правото и при положение, че предявените искове от страните произтичат от едно и също правоотношение,целесъобразно ли е допълнителното й натоварване с разходи. Моли жалбата да бъде уважена. Ответникът по частната жалба „Т.-Р.”-АД не изразява становище по нея. Настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира по делото следното: Частната жалба е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирана страна ,срещу преграждащ по-нататъшното развитие на делото съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество ,тя е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката частна жалба срещу определение № 668/26.07.2013 г. по гр.д.№341/2013 г. на Русенския окръжен съд.С него на основание чл.211 ал.2 пр.2 ГПК производството по делото е разделено и предявеният от нея насрещен иск с предмет обективно съединени претенции за заплащане на договорни неустойки поради забавено изпълнение и вреди от некачествено изпълнение на строителни работи, е изпратен за разглеждане по подсъдност на Русенския районен съд, като е направена преценка,че съвместното му разглеждане с първоначалния иск ще бъде значително затруднено. Въззивният съд е приел, че подадената частна жалба е недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Обжалваното определение е правилно. Определението на първоинстанционния съд за отделяне разглеждането на предявения по делото насрещен иск не подлежи на инстанционен съдебен контрол. Негово суверенно право е да прецени дали съвместното разглеждане на първоначалния и насрещния иск ще създаде значителни затруднения. Според предвиденото в чл. 274 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и определенията, за които тази възможност е изрично посочена в закона. Определението на първоинстанционния съд е по движението на делото и не принадлежи към тези категории. Поради това правилно частната жалба срещу него е оставена без разглеждане от въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,