Определение № 6593 от 29.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10411/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с вх. № 4858 от 25.03.2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), подадено от заместник-кмета на Община Девин, чрез процесуален пълномощник, за допълване на Определение № 3148 от 14.03.2024 г., постановено по адм. д. № 10411 по описа на ВАС за 2023 г., в частта му за разноските. Искателят поддържа, че след получаване на касационната жалба е сключил договор за правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуална защита по настоящото дело, във връзка с което е издадена фактура № 742/27.02.2024 г. за сумата от 1440,00 лв., изплатена на 08.03.2024 г. Сочи, че в депозираните по делото отговор на касационната жалба и становище, е направено искане за присъждане на разноски и е представен списък по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за извършването им. Настоява, че въпреки оттеглянето на касационната жалба от страна на „Галекс“ ООД и прекратяване на производството по делото, дружеството следва да заплати на Община Девин разноските, свързани с изготвянето на отговор на касационната жалба и процесуално представителство. По тези съображения иска допълване на постановеното определение, като в полза на Община Девин бъдат присъдени разноски в размер на 1440,00 лв., съгласно представен списък и доказателства за извършването им. Ответникът по искането – „Галекс“ ООД, гр. Девин, с писмено становище оспорва основателността му по подробно изложени доводи. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането за допълване е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, от надлежна страна и след представен списък на разноските, който по аргумент от т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд, е процесуална предпоставка за допустимостта на настоящото производство. Разгледано по същество искането е основателно. С определението, чието допълване се иска, ВАС е оставил без разглеждане касационната жалба на „Галекс“ ООД срещу решение № 193/28.07.2023 г. по адм. дело № 364/2022 г. на АС - Смолян и е прекратил производството по адм. дело № 10411/2023 г. поради изричното оттегляне на жалбата от страна на дружеството. Съобразно действащата редакция на чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен ако с поведението си е дал повод за завеждането му. В случая касационното производство е образувано по жалба на насрещната страна и не може да се приеме, че ответникът в настоящото производството е дал повод за неговото завеждане. Поради това същият има право на разноски, но при определянето на техния размер следва да се съобразят разясненията на Съда по дело С-438/22. Според т. 1 от диспозитива на решението: " Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. ", а т. 3 от него разяснява, че "Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги." Още с решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд на Република България по конст. д. № 3/2016 г., с което е отхвърлено искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.; посл. изм., бр. 43 от 7.06.2016 г.) и на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г.; посл. доп., бр. 62 от 9.08.2016 г.), е прието, че ГПК и ДОПК третират като равнопоставени адвокатите и юрисконсултите като процесуални представители на страните, като осъществяваното от тях процесуално представителство е идентично. КС е определил като приемлив и израз на законодателна симетрия подходът за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение в полза на страната, представлявана от юрисконсулт. Съдът е направил паралел с неопределеността на подхода и при определяне на размера на адвокатските възнаграждения с наредбата, приета от Висшия адвокатски съвет. Следващото от т. 3 на цитираното решение на СЕС задължение за националния съд да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, не ограничава правомощието на съда да ползва тези цени /на висшия орган на съсловната организация/ като критерий и коректив на уговореното и платено или дължимото без да е платено /при осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство/ възнаграждение, представляващо част от отговорността за разноски и то при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото /арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК/. В конкретния случай определянето на една четвърт от възможната пазарна цена на адвокатската услуга по Наредбата е съобразено с процесуалната активност на пълномощника на ответника и процесуалната му роля, с оглед на което следва да се присъдят разноски в размер на 360 лв. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,