Определение № 3254 от 26.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2023 г.

Производство по чл.248 ,ал.1 от ГПК. Образувано е по молба Прокуратурата на РБ за изменение на определение №1148 от 13.03.2024г на ВКС ІІІ г.о, постановено на основание чл. 288 ГПК по настоящето дело, в частта за разноските. С определението настоящият състав на Върховен касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на конституирани пред настоящата инстанция наследници на починалия ищец разноските за адвокат, заплатени в размер на 3000 лева за защита чрез подаване на отговор в касационното производство Така е уважено искането в отговора и са съобразени доказателствата за заплащане на разноските .На наследниците А. А. Д.-К. и К. К. К. са присъдени установените разноски в пълен размер. В молбата се изтъква ,че възнаграждението е прекомерно .сочи се чл.78, ал.5 ГПК Постъпило е становище от насрещната страна чрез адв Г. Г. Подаването на отговор само по себе си е процесуално представителство и възнаграждението на адвоката не следва да се намалява Молбата за изменение на определението е постъпила в срок и е допустима .След като препис от отговора на касационната жалба не се връчва ,за насрешната страна остава възможността да упражни възражението по чл.78, ал.5 ГПК едва след постановяваване на определението по реда на чл. 288 ГПК, с което касационно обжалване не е допуснато ,предвид произнасянето на съда по чл. 81 ГПК с този акт, касателно разноските Разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС за процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК,във вр. чл. 36 ЗА, следва да намерят приложение. Отвентикът в касационното производство е заплатил в полза на надлежно представлявалият го адвокат договорено възнаграждение в размер на 3000 лева, за отговор по касационната жалба на Прокуратурата на РБ,както изрично е посочено. Депозираната касационна жалба от ищеца К. Д. К. е оттеглена. Договорът е сключен, съответно възнаграждението е определено и за осъществяваяне на процесуално представителство,т.е в случай, че решението се допусне до касационно обжалване. Размерът на възнаграждението от 3000 лева действително е прекомерно завишен,имайки предвид че спорът е по иск за обезщетение, което се определя от съда по справедливост / чл. 52 ЗЗД / и което обезщетение касаторът е оспорвал единствено като прекомерно завишено в присъдения размер от 30 000лева. Делото не представлява фактическа и правна сложност.Като се отчете и интереса за страните да осигурят правната си защита ,която в случая е осъществена само с отговор, възнаграждението следва да се намали наполовина, до размера на сумата 1500 лева.Над този размер платеното по договора възнаграждение надвишава значително и неоправдано необходимия и вложен адвокатски труд / чл.36 ЗА/, предвид фактическата и правна сложност на делото. По реда на чл.248, ал.1 ГПК определението следва да се измени, като на основание чл. 78, ал.5 ГПК разноските в тежест на молителя бъдат намалени. По изложените съображения Върховният касационен съд,ІІІ г.о.