Решение № 15678 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7734/2009 г.

Решение № 15678 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7734/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ, гр. София, представлявана от доц. Стефан Юруков - председател, представляван от Гергана Лукова Царска - процесуален представител, против Решение № 42/19.03.2009 г. на Административен съд гр. Хасково за отхвърляне на жалбата му срещу протоколно решение от 10.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, назначена със заповед № 29/16.06.08 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково, одобрено със заповед № 38/17.07.2008 г. на директора на ОД "Земеделие" - гр. Хасково. Касаторът - Държавна агенция по горите към Министерския съвет, понастоящем преименувана в Изпълнителна агенция по горите към Министъра на земеделието и храните счита, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. По подробно посочени аргументи моли да бъде отменено, ведно с произтичащите от закона последици. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез надлежно упълномощен от новия Изпълнителен директор на агенцията пълномощник - старши юрисконсулт Ерджан Мурад, поддържа жалбата и моли решението на съда да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. От ответника ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ "ЗЕМЕДЕЛИЕ" - ХАСКОВО, чрез ст. юрисконсулт Стефка Миланова е постъпил писмен отговор на касационната жалба, в който се изразява становище, че същата е неоснователна, тъй като постановеното решение е правилно и законосъобразно. След като е безспорно признат факта, че комисията се е съобразила с регистъра на имотите към КВС, останали след възстановяване на правата на собствениците, то неотносими към настоящото производство са въпросите правилно ли са отразени имотите в самата КВС и дали същите в действителност не представляват гори. Заинтересованата страна - Министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Таня Караилиева - Василева оспорва жалбата и моли да се остави без уважение по съображения, изложени в представените писмени бележки. Заинтересованите страни - Агенция по геодезия, картография и кадастър, гр. София, както и Кмета на Община Стамболово, не вземат отношение по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба, разгледана по реда на чл. 218 от АПК е подадена в срок и е допустима, но по същество е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Събраните доказателства по делото подкрепят напълно направените изводи от съда. Подробният им анализ е позволил на последния да издаде един мотивиран съдебен акт. Протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрена с оспорената заповед е прието с изискуемото се обикновено мнозинство, като против е гласувал само представителя на държавното лесничейство. Същата се е произнесла въз основа представените й от ОбСЗГ доказателства, изброени в чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, които са задължителни за нея. Установила е, че планът за земеразделяне за процесните землища е влезнал в сила, а картата за възстановената собственост е одобрена. Същите не са оспорени в съответния срок от ДАГ, във връзка с разпоредбата на § 7 от ЗГ, поради което са влезнали в сила. Спорните имоти правилно са отразени в тях като земеделски стопанисвани от общината, по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и правилно са вписани в решението като такива. Всички тези изводи са потвърдени от заключението на СТЕ, назначена по делото и приета като безпристрастна и обективна. Правилно съдът е приел, че спорът за принадлежността на имотите към съответния фонд не се изчерпва с настоящото производство, в което не може да се разрешава спор за материално право. При тези обстоятелства той правилно е отхвърлил жалбата срещу заповедта като неоснователна. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдебният акт следва да остане в сила. Касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 42 от 19.03.2009 г. по адм. дело № 241/2008 г., в производство по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, Хасковският административен съд ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Държавна агенция по горите, София против Заповед № 38/17.07.2008 г. на Директора на Областна Дирекция "Земеделие" Хасково, с която е одобрено протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за определяне на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в оспорената му част. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен и правилен. Издаден е от Директор Обл. Д. "Земеделие" Хасково в изискуемата се писмена форма, с посочено правно и фактическо основание, не са допуснати съществени нарушения, които да опорочават волеизявлението, налице е заповед за сформиране на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ в съответствие с определения в закона състав, която е разгледала представените й извлечения от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост (КВС) по начин за възстановяване по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землищата на Община Стамболово. Решението е взето при необходимия кворум и обикновено мнозинство, което не се променя с подписването на един от членовете й с особено мнение. За неоснователни са приети оплакванията на жалбоподателя, че не бил извършен оглед на място на имотите, защото всякакъв довод за проверка на място се явява без опора в закона, а комисията работи с предоставените й данни от КВС и плана за земеразделяне, които са вече окончателни. Съдът е посочил още, че решението на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ има само декларативен характер, не и конститутивен и транслативният ефект настъпва по силата на закона - комисията определя земите по чл. 19, ал. 1, които след влизане в сила на плана за земеразделяне и на КВС стават общинска собственост. Няма доказателства, че определянето на процесните имоти и части от имоти като земеделски земи е извършено в нарушение на ЗСПЗЗ, същите правилно са отразени като земеделски в КВС и поради това правилно и въз основа на одобрената КВС те са включени в протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ като земи по чл. 19, ал. 1 от същия закон, което решение е одобрено от Директора на Областната дирекция "Земеделие", който действа при обвързана компетентност съобразно процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ. Така постановеното съдебно решение не страда от твърдяните в касационната жалба пороци, а и при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, както и да не съответства на материалния закон. ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ - гр. София, понастоящем преименувана в ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ, е оспорила Протоколно решение от 10.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № 38/17.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково, в частта за землищата на с. Царева поляна с ЕКАТТЕ 79084, с. Голям извор с ЕКАТТЕ 15775, с. Лясковец с ЕКАТТЕ 44803, с. Тънково с ЕКАТТЕ 73585, с. Пчелари с ЕКАТТЕ 58815, с. Рабово с ЕКАТТЕ 61025 и с. Долно Ботево с ЕКАТТЕ 22575, тъй като в тях са включени имоти, които представляват гори по смисъла на Закона за горите. Конкретните имоти в тези землища са посочени допълнително с писмо вх. № 2127/3.09.2008 г. по повод на оставената "без движение" жалба. Според жалбоподателя тези имоти са гори по смисъла на Закона за горите (чл. 2) и не са земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ ( чл. 2). Незаконосъобразността на обжалвания протокол се състои в това, че чрез него се дава възможност общината да стане собственик на гори от горския фонд извън и в нарушение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. ЗСПЗЗ предвижда тази възможност в случаите, когато земеделските земи не са потърсени от техните собственици и са останали след възстановяването на правата на собствениците за временно стопанисване от общините по силата на чл. 19 от същия закон, а горите, останали след възстановяване на правата на собствениците, остават държавна собственост по силата на чл. 14а от ЗВСГЗГФ. Приложимата за настоящия казус нормативна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 19 от ЗСПЗЗ и в чл. 45в и чл. 45г от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ "общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост", а съгласно чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ "общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ". От тези разпоредби следва, че определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се извършва въз основа на данните от картата на възстановената собственост (КВС) и регистъра на имотите към нея, а не въз основа на данните отразени в лесоустройствения проект (ЛУП), в какъвто смисъл е становището на жалбоподателя. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г., картата на възстановената собственост (КВС) обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, както и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Според чл. 6, ал. 1 от наредбата, създаването на картата на възстановената собственост обхваща: 1. обединяване на цифровите данни от плановете и картите по чл. 1, ал. 2 за възстановената собственост върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд; 2. отстраняване на констатирани при обединяването несъответствия във: а) общата граница между земеделските, горските, териториите по § 4 ЗСПЗЗ и стопанските дворове на прекратените организации по § 12 ЗСПЗЗ, защитените, нарушените и транспортните територии, водните течения и водните площи; б) землищните граници; 3. отстраняване на несъответствия, непълноти и грешки в местоположението и данните за имотите, засегнати от дейностите по т. 2; 4. коригиране на кодове за: трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване на поземлените имоти, вид собственост, начин на възстановяване на имотите и др. ; 5. въвеждане и актуализиране на данни за собственици в регистрите към КВС. Както се вижда, лесоустройственият проект не фигурира в КВС и не е част от тази карта. Лесоустройствените проекти, планове и програми се създават по реда на чл. 25 от Закона за горите (ЗГ), като легалните им определения са дадени в § 1 от ДР на ЗГ. В чл. 45в, ал. 2, а и в ал. 3 от ППЗСПЗЗ няма изискване съществуващия лесоустройствен проект за землището да се предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В конкретния случай комисията се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост, в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землищата на с. Царева поляна, с. Долно Ботево, с. Тънково, с. Голям извор, с. Лясковец, с. Пчелари и с. Рабово. Меродавно по отношение на имотите, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, е отразяването във влязлата в сила карта на възстановената собственост. Правнорелевантните факти в случая са дали имотите, които жалбоподателят пред първата и настоящата касационна инстанция определя като гори, са включени в картата на възстановената собственост и дали тя е влязла в сила. В случая по делото не е спорно обстоятелството, че картата на възстановената собственост (КВС), така както е създадена и влязла в сила, е възпроизведена в протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че ако има грешки в самата КВС или закононарушения, допуснати при възстановяване на собствеността на земеделските земи, горите и земите от горския фонд, то редът за отстраняването им не е чрез обжалване на протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед на Директора на съответната Областна дирекция "Земеделие". В пълно съответствие с действащата към настоящия момент редакция на закона процесните имоти са отразени в Приложение № 1 към раздел I, т. 1, а не в Приложение № 1 към раздел II, т. 1 от протоколното решение. Като е изградил изводите си на базата на имотите по КВС, а не базата на имотите по ЛУП, Административен съд - Хасково е постановил решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,