Определение № 21 от 16.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 207/2015 г.

Производството е по реда на чл.43,т.3 НПК. С определение от 29.01.15 г.,постановено от съдия при РС-Разград по Н.Ч.Х.Д.315/14 г., е прекратено производството по посоченото дело и същото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа по същество. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането за промяна на подсъдността е основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни и като съобрази изразеното от прокурора мнение, намери следното: Съгласно приложените по делото материали следва да се изведе заключение, че е налице хипотезата, прогласена в разпоредбата на чл.43, т.3 НПК. Видно е, че общо казано, съдиите от РС-Разград са се отвели от разглеждане на производството, изтъквайки съображения за обидни квалификации, изразявани към тях, както и подмятания за недоверие и неприязън, изтъквани от повереника на частния тъжител- предпоставка по чл.29,ал.2 НПК. Върховният касационен съд счита, че от формална гледна точка действията на съдебния състав на РС- Разград /за пореден път по това дело се отвежда съдийски състав на съдебен район/ се опират на законовите правила. Казаното от своя страна обуславя необходимост от промяна на подсъдността на делото, чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, който да е относително териториално близко и инфраструктурно удобно ситуиран, какъвто е РС-Девня. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл. 43, т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение