Определение № 22 от 12.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2223/2019 г.

Производството е по чл.307, ал.1 вр. чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Подадена е от В. В. Х. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 4322 от 03.06.2016 г. по гр. д. № 394/2015 г. по описа на Благоевградския районен съд. Молителят твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за спора, поради което иска отмяна на влязлото в сила решение. От ответниците Б. Г. Б. и В. Г. Б., чрез назначените им особени представители, е постъпил писмен отговор, в който е изразено становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на молбата. Останалите ответници не изразяват становище. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о. намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Поддържаното основание за отмяна е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молителят е представил следните писмени доказателства, за които твърди, че са новооткрити, а именно: решение № Н990/02.09.1999 г. на Поземлена комисия – [населено място], решение № Н1074/27.12.2012 г. на Общинска служба по земеделие – [населено място], решение от 29.06.1999 г. по гр. д. № 106/1999 г. на Благоевградския районен съд и публично нотариално завещание от 28.05.1946 г. на Х. П. С.. Посочил е, че същите са от съществено значение за делото и не са били известни при решаването му. С разпореждания от 04.07.2019 г. и 05.08.2019 г. молбата за отмяна е оставена без движение, като е прието, че в нея не се съдържа поддържаното основание за отмяна. Дадени са указания за уточняване какво е поддържаното основание за отмяна, кои конкретно са новите фактически обстоятелства, за установяване на които се представят новите доказателства; кога молителят се е снабдил с писмените доказателства, създадени преди влизането в сила на акта, чиято отмяна се иска. В уточняваща молба от 15.08.2019 г. молителят е посочил, че решението на административния орган е получил през месец декември 2012 г., а завещанието е узнал на 12.11.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.1, т.1 ГПК, тримесечният преклузивен срок за подаване на молба за отмяна в хипотезите на ново обстоятелство и ново писмено доказателство по чл.303, ал.1, т.1 ГПК тече от деня, в който молителят е узнал за новото обстоятелство и е могъл да се снабди с новото доказателство. В конкретния случай, сочените като нови доказателства решение № Н990/02.09.1999 г. на Поземлена комисия – [населено място], решение № Н1074/27.12.2012 г. на Общинска служба по земеделие – [населено място] и решение от 29.06.1999 г. по гр. д. № 106/1999 г. на Благоевградския районен съд, за които се твърди, че не са съобразени от съда, са приети като доказателства в първоинстанционното производство. Решението на административния орган от 2012 г. и съдебното решение са представени като доказателства още с исковата молба /депозирана на 05.03.2015 г./, с която е инициирано производство по делото от ищеца и молител в настоящото производство, а решението на поземлената комисия от 1999 г. е приложено към административната преписка, приета също като писмено доказателство в производството пред районния съд. С оглед на изложеното, постъпилата на 21.02.2019 г. молба за отмяна, се явява подадена след изтичането на тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК /по отношение на завещанието изложеното твърдение е, че моментът на неговото узнаване е на 12.11.2017 г./. Съгласно задължителните указания на т.9 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, подадена след като са изтекли сроковете по чл.305 ГПК /за съответното основание по чл.303, ал.1 и по чл.304 ГПК/, е процесуално недопустима и не следва да се разглежда по същество. С оглед на изложените съображения, предвид липсата на надлежно твърдение за наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молбата за отмяна не следва да се допуска до разглеждане. Воден от горното, съдът