Определение № 38 от 01.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3457/2015 г.

Производството e по чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от Весна А. П.-ответник по недопуснатата до разглеждане с определение по чл. 288 от ГПК по настоящото дело касационна жалба, за допълване на определението с присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, поискани с отговора на касационната жалба и удостоверени с приложения договор за правна защита и съдействие. Ответникът по молбата ЧСИ В. А. Л. я оспорва като неоснователна поради неустановеност на извършването на разноски от страна на молителката за касационното прозводство; евентуално прави възражение за прекомерността им, поради разглеждането на делото само в закрито заседание по чл.288 ГПК. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, допустима е и частично основателна. Разноските са поискани с отговора на касационната жалба /препис от който не се изпраща на касатора/, за тях е представен списък но чл.80 ГПК и са надлежно удостоверени с приложения към отговора договор за правна защита и съдействие от 11.05.2015г., в размер на 1100 лв. за адвокатско възнаграждение. ВКС намира възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото и приключването му пред касационната инстанция с определение по чл. 288 ГПК, за основателно. Затова на молителката следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., като се отчете и минималният размер по чл. 9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС. Поради изложеното на осн. чл. 78, ал. 1 и 5 и по реда на чл. 248 ГПК, ВКС на РБ, трето г. о.