Определение № 249 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 3960/2013 г.

Производството е по чл. 282 ал.5 ГПК. С молба вх.№ 4364 от 10.05.2014 г. от страна на [фирма] се претендира ВКС да освободи внесената на 16.08.2013 г. сума от 102 454,23 лева, представляваща обезпечение чл.282 ал.2, т.1 от ГПК, въз основа на което с определение №536/16.08.2013 г. по ч.т.д. № 2781/13. НА ВКС, ІІ ро т.о. е допуснато спиране на изпълнението на решение №1642 от 18.07.2013 г. по в.т.д №4254/2012 г. на САС, предмет на касационно обжалване по настоящото дело по касационна жалба на [фирма]. С определение №214 от 14.04.2014 г. по настоящото дело, съставът на ВКС,Второ т.о. не е допуснал до касация обжалваното въззивно решение, с което касаторът [фирма] е осъден да заплати на [фирма]-София сумата от 48 279,15 евро,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди и прецени данните по делото, приема следното: Настоящият състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. счита молбата за неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 282 ал. 5 от ГПК при обезпечение на изпълнението на присъденото вземане, във връзка с чл.282 ал.2 ГПК, обезпечението се освобождава само в стриктно изброените две хипотези: при отхвърляне на иска или при прекратяване на делото. Съдебната практика приравнява на тези хипотези и случаите, когато присъдената сума е доброволно заплатена или принудително събрана от ответника, за което липсват доказателства, а и не се твърди в молбата по чл.282 ал.5 ГПК. Ето защо, няма законово основание за уважаване на молбата за освобождаване на сумата по обезпечението на основание чл.282 ал.5 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение