Определение № 5983 от 15.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2902/2024 г.

Производство по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с вх. № 6149/15.04.2024 г. на "Габи Транс - 2004" ЕООД със седалище в гр. Кнежа, област Плевен, подадено чрез пълномощник, за допълване на постановеното по делото определение № 3669 от 26.03.2024 г. в частта за разноските. Дружеството твъри, че в приложения по делото писмен отговор по подадената от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) частна жалба е направило искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, за което е представило доказателства. Съдът е постановил определение по частната жалба, с което не се е произнесъл изрично по това искане, но в мотивите на акта е приел, че такива не се дължат за настоящото производство. Претендира допълване на определението в частта за разноските, като му бъдат присъдени разходи в размер на платено адвокатско възнаграждение съгласно представени доказателства. Насрещната страна Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощник, оспорва искането по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд намира искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна. Разгледано по същество, то е неоснователно. С постановеното по делото определение Върховният административен съд е оставил без разглеждане подадена от АПИ частна жалба против определение №110 от 11.01.2024 г. по канд № 18/2024 г. на Административен съд - Русе, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г., образувано пред този съд. В мотивите на съдебния акт са изложени изрични мотиви защо на ответника по частната жалба "Габи Транс - 2004" ЕООД не следва да се присъждат претендираните за това производство разноски. Съдебният състав е посочил, че постановеното по делото определение не разрешава спора по същество, поради което по искането на дружеството следва да се произнесе първоинстанционният съд при постановяването на акт по съществото на спора, предвид чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Доколкото обаче искането за разноски е акцесорен елемент от предмета на делото, изричен диспозитив не е формиран. Разпоредбата на чл. 143 АПК сочи, че съдебните разходи се присъждат на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, и се дължат от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, т.е. дължимостта е обусловена от постановения при оспорването правен резултат. Съдът се произнася по искането за разноски при приключване на производството в съответната инстанция (чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК), което води до извод, че отговорността за разноските се определя с акта, с който се решава материалноправния спор или се слага край на съдебното производство. Дължимостта на съдебните разноски зависи от крайния резултат на делото предвид чл. 143 АПК и чл. 78 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, защото правото на разноски за страната зависи от разрешаването на спора по същество. Чл. 81 ГПК не намира приложение в хода на производството, когато има съдебно произнасяне с акт, който не слага край на спора. Предвид изложеното, разноски за страната не следва да се присъждат преди разрешаването на делото по същество от съответната инстанция. В случая по дължимостта на разноските в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд при разрешаването на спора по същество. Произнасянето му подлежи на проверка чрез последващ инстанционен контрол върху съдебния акт по същество. Поради това искането за допълване на определението от 26.03.2024 г. е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.